Украйна удари Керченския мост, а Киев остана без услуги
Паралелно Стуб и Калас спорят кой да води диалога с Путин
Украйна отново е атакувала Керченския мост към Крим, а в Киев са отчетени удари по ключови мостове и щети по инфраструктура, довели до прекъсвания на услуги. На този фон във Великобритания и САЩ водещи издания акцентират върху новата ескалация и паралелните усилия за преговори, включително споровете кой да представлява Европа.
Атака по Керченския мост и прекъснато движение
Британският вестник „Гардиън“ съобщава, че Керченският мост, който свързва окупирания Крим с Русия, отново е бил подложен на атака. Назначеният от Москва губернатор на Крим Сергей Аксьонов е заявил, че украинските сили са нанесли удар и че движението по моста е било преустановено.
Според същата информация украински дрон се е разбил в една от арките на съоръжението. „Гардиън“ отбелязва, че Украйна твърди, че мостът е легитимна цел за нейните въоръжени сили и че вече е имало поне два опита за взривяването му.
Отделно, в допълнителна информация по темата руските държавни медии съобщават, че Русия ще свика извънредно правителствено заседание след атаката. То ще бъде ръководено от вицепремиера Марат Хуснулин и ще е посветено на преодоляване на последиците. По данни от правителствено изявление точният мащаб на щетите по съоръжението все още не е официално установен.
Удари по мостове в Киев и щети по жизненоважна инфраструктура
„Гардиън“ посочва, че руски удари са поразили два големи моста в Киев късно вечерта. Кметът на Киев Виталий Кличко е заявил, че са ударени Северният и Южният мост, като се е позовал на предварителна информация в публикация в „Телеграм“ малко преди полунощ.
По-късно Кличко е съобщил, че има щети по системи от жизненоважна инфраструктура. Според него топлоснабдяването и водоснабдяването в някои райони на украинската столица са били засегнати.
Кличко е добавил, че подразделенията за противовъздушна отбрана в Киев са се задействали. „Гардиън“ отбелязва и сведения на очевидци за поредица от силни експлозии, след предупреждение от украинските противовъздушни сили за приближаващи се ракети.
Европа търси „един глас“: Стуб призовава за директен диалог, Калас настоява за роля
В „Файненшъл таймс“ финландският президент Александер Стуб призовава европейските лидери да разговарят директно с руския президент Владимир Путин. Той предупреждава, че европейското взаимодействие с Русия твърде дълго е било „прехвърляно“ на други, и оценява това като безотговорно.
Стуб, който е разговарял по телефона с Путин миналия месец, е казал пред изданието, че американските преговарящи заслужават признание за възобновяването на блокирани преговори и за подкрепа за европейско участие в бъдещите разговори. Той също така е заявил, че Европа е на кръстопът между сценарий, подобен на Ялтенското споразумение от 1945 г., и подход, близък до Хелзинкските споразумения от 1975 г.
Стуб е подчертал, че е необходим график и дневен ред, и е предложил шест области за преговори, включително гаранции за сигурността на Украйна, територията ѝ и просперитетът ѝ след конфликта, както и мерки за изграждане на доверие и прекратяване на огъня. Той е отказал да коментира предложението на САЩ към украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи Донбас на Русия в замяна на членство в НАТО, като е посочил, че решението за украинската територия е единствено на Зеленски и украинския народ.
Паралелно „Политико“ пише, че ръководителят на европейската дипломация Кая Калас се опитва да си извоюва роля в мирните преговори за Украйна, след като не е включена в екипа, който преговаря от името на Европа. Калас е подчертавала, че според договорите на ЕС тя е най-висшият представител на блока по въпросите на външната политика, и е заявявала, че е готова да изпълнява и задачата по преговорите.
След дебати кой да води от страна на ЕС преговорите, председателят на Европейския съвет Антонио Коща е обявил, че в екипа ще влязат съветници по национална сигурност от Франция, Германия, Полша, Италия и Великобритания, както и представители на Европейската комисия и Съвета. Калас не е сред тях.
„Политико“ отбелязва и критики от външните министри на Испания и Литва към подхода. Литовският външен министър Кестутис Будрис е заявил, че Европа се нуждае от един глас и че е необходим ясен мандат и процедури за обща позиция. Според изданието някои дипломати свързват отсъствието на Калас с нейните критики към администрацията на американския президент Доналд Тръмп, а други обясняват избора с това, че разговорите се водят на ниво съветници по национална сигурност, които се отчитат директно пред лидерите.
Калас е заявила след среща на външните министри в Брюксел, че много държави членки не искат само да бъдат информирани, а да участват в преговорите. Тя е посочила и наличието на документ с „максимални изисквания“, включително отстъпки, които Русия трябва да направи преди преговорите да продължат. Междувременно, по данни на „Политико“, Кремъл е посочил, че не е постигнато споразумение за допускане на европейците до мирните преговори, въпреки изявления на американски пратеници, че Русия е готова да ги включи.