Виденовото правителство остави България в хиперинфлация и протести

Зимата на 1996–1997 г., останала в обществената памет като Виденовата зима, съчета тежка икономическа криза с политически срив. При управлението на министър-председателя Жан Виденов България влезе във вълна от банкови фалити, загуба на доверие в лева и масови протести, които завършиха с предсрочни избори и рязка промяна в икономическата политика.

За много домакинства кризата се измерваше най-вече с обедняване. Спестявания се стопиха, заплати и пенсии се обезцениха, а цените се променяха почти всеки ден. Според текста проблемите прераснаха и в затруднения със снабдяването със зърно и хляб, което допълнително изостри напрежението.

Как икономическата криза прерасна в банков срив

По описаните причини основите на кризата се натрупват с години. Икономиката продължава да се адаптира от централно планиране към пазарни отношения. Държавни предприятия работят на загуба, но получават кредити, които не могат да върнат. Така банковата система се натоварва с голям обем необслужвани кредити.

Към това се добавя и слаб контрол върху финансовите институции. Правителството на Виденов опитва да запази части от индустрията и заетостта, но според текста бавните реформи, бюджетните проблеми и кредитната експанзия влошават положението.

През 1996 г. започва вълна от банкови фалити. През септември Българската народна банка поставя девет търговски банки под особен надзор. Хората започват масово да теглят спестявания, а търсенето на долари и германски марки ускорява обезценяването на лева.

Хиперинфлацията: заплатата губи стойност за дни

В края на 1996 г. инфлацията вече е на много високи нива. По данни на Националния статистически институт потребителските цени през декември са с 310,8% по-високи спрямо същия месец на предходната година.

В началото на 1997 г. спадът на лева прераства в хиперинфлация. Доларът, който в края на 1996 г. е около 500 стари лева, в най-тежките дни достига близо 3000 стари лева. Храните и стоките от първа необходимост поскъпват рязко. Заплатите и пенсиите не успяват да ги догонят.

Текстът описва и друг ефект от инфлацията. Докато много хора губят спестявания и покупателна способност, реалната стойност на част от дълговете се стопява. Така се появяват т.нар. кредитни милионери, определени като хора с големи необезпечени заеми, които не са върнати.

От оставката на Виденов до валутния борд

На 21 декември 1996 г. Жан Виденов обявява оставката си като министър-председател и председател на БСП. На 28 декември Народното събрание приема оставката на правителството, но кризата продължава. Според текста БСП настоява да състави нов кабинет, докато опозицията и протестиращите искат предсрочни избори.

През януари 1997 г. протестите обхващат София и други градове. Кулминацията идва на 10 януари, когато хиляди демонстранти обкръжават парламента, има проникване в сградата, щети и сблъсъци с полицията, както и ранени.

В този период Петър Стоянов, избран за президент през ноември 1996 г. с подкрепата на СДС, полага клетва на 19 януари 1997 г. и встъпва в длъжност на 22 януари. На 28 януари той връчва проучвателния мандат на кандидата на БСП Николай Добрев, но настоява социалистите да се откажат от втори кабинет.

Решаващият момент е на 4 февруари 1997 г. Тогава Добрев и лидерът на БСП Георги Първанов отиват при президента с предложение за състав на правителство. Стоянов отказва да приеме проектокабинета и свиква Консултативния съвет за национална сигурност. След политически разговори БСП се отказва да състави ново правителство, а Добрев връща мандата. Според текста това отваря път към предсрочни избори и постепенно прекратяване на блокадите.

На 12 февруари 1997 г. президентът назначава служебно правителство начело със Стефан Софиянски, което подготвя изборите за 19 април и предприема мерки за финансова стабилизация и снабдяване със зърно. Сред ключовите решения е подготовката за въвеждане на валутен борд. На 18 март парламентарните сили приемат декларация, която позволява продължаване на договореностите с Международния валутен фонд. През февруари България официално заявява и стремеж към членство в НАТО.

След изборите на 19 април 1997 г. печелят Обединените демократични сили. На 21 май кабинетът на Иван Костов поема управлението. На 1 юли 1997 г. влиза в сила валутният борд (паричен съвет), като левът се фиксира към германската марка при курс 1000 стари лева за една марка. Механизмът ограничава възможността БНБ да печата пари и да финансира бюджета чрез емисия. Според текста това води до рязък спад на инфлацията в следващите месеци, но не връща загубените спестявания и не премахва социалните последици от кризата.