Застудяването в Европа вдигна цените на тока
Текстът предупреждава за нов скок и ефект върху инфлацията у нас
Започналото застудяване в края на октомври вече доведе до рязко повишаване на цените на електрическата енергия в Европа. Като фактори са посочени по-ниските температури, по-късият ден и по-малкото слънчеви дни.
Какво обсъжда Европейската комисия
В материала се твърди, че на европейско ниво се водят разговори с идея за компенсации. Според изложената оценка обаче това не означава смяна на подхода. Авторът настоява, че не може да се очаква промяна в политиката и че европейското ръководство ще запази курса.
В същия контекст е представена и позиция, че в Брюксел се изтъква тезата, че кризата през тази зима няма да е по-лоша от кризата през зимата на 2022 г.
Спорът за ядрената енергия и ВЕИ
Текстът коментира публични твърдения, че цените на електроенергията са по-ниски в държави с повече ядрени мощности и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Авторът приема ролята на атомните централи за по-евтин ток като очевидна. Паралелно с това оспорва включването на ВЕИ като фактор за по-ниски цени в момент, когато денят намалява и слънцегреенето е по-слабо.
Прогнозни ръстове и как това стига до България
В материала се цитира прогноза, че дори при мека зима цените на електрическата енергия в Европа може да се увеличат с до 30%. При по-големи студове се посочва, че ръстът „със сигурност“ може да достигне 50%, а „може“ да стигне и 90%.
Авторът отбелязва, че българските битови потребители са защитени от пикови сметки за ток, а донякъде и за парно. Като причина са посочени дългосрочните договори за доставка на природен газ, сключени на по-твърди цени. Въпреки това се подчертава, че високите стойности на енергоносителите в България и Европа ще се отразят.
Според текста българският бизнес остава на свободния пазар на електроенергия. Разходът за ток се калкулира в цената на стоките. Посочва се и връзка с партньори като Германия и Италия, чиито фирми също са изложени на ефекта от по-високите цени.
В материала се прави извод, че скъпата енергия действа като общ инфлационен натиск. Допълва се, че води и до по-малка икономическа активност и по-висока безработица.