Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
– В руския черноморски курорт Сочи след първата им среща за последната година и половина президентът Владимир Путин каза, че отношенията с Турция се развиват положително благодарение на способността на лидерите да намират компромиси, докато президентът Реджеп Тайип Ердоган я нарече „най-съществената от години“. Какво постигнаха двамата президенти след тричасовия разговор, та демонстрираха топли отношения и необичайно добро настроение? Анализът, който следва, е на Георги Димов – бивш генерален консул на България в Одрин. Какво би зарадвало и Путин, и Ердоган?
– На първо място повод за радостта е, че самата среща се състоя. И аз искам още в началото да очертая някои важни нейни характеристики. На първо място това е – вие го загатнахте в анонса, – че това е първата среща между Ердоган и Путин на живо, тет-а-тет и виз-а-ви, след пандемията от коронавируса, т.е. близо две години. И на следващо място, освен това, което включва позите, които се заемат за пред журналистите и за пред целия свят, аз искам да обърна внимание по-специално на посланията, и то от страна и на двамата лидери, че разговорите не са преминали безпроблемно. На първо място турският президент специално подчерта голямото значение на съвместните стъпки с Русия в и по повод на Сирия. А в същото време декларира, че просто няма начин Анкара да се откаже от приеманите от нея едностранни стъпки в Сирия – за да го преведа, т.е. срещу президента Башар Асад, ерго, против интересите на Москва там. А пък от своя страна руският президент Владимир Путин в прав текст призна, че както винаги, разговорите с Ердоган не са протекли гладко и без разминавания. И по-специално в областта на международната арена визира конкретно пак Сирия, както и Либия.
– Г-н Димов, две седмици след като прие сирийския си колега Башар ал-Асад Путин се срещна и с Ердоган. Обаче след разговора по темата „Сирия“ нищо не се чу. Възможно ли е все пак да са стигнали до някакъв компромис и той как би изглеждал?
–Това просто според мен е невъзможно – по следните причини: между Турция от една страна и Русия и Сирия от друга страна има четири големи разминавания в Сирия. Първото е за това дали страната ще се запази като единна държава, дали няма да бъде разцепена, въпреки че на теория и декларативно Анкара застава зад нейната териториална цялост. Но всъщност с тия действия, които извършва, прави точно обратното. По-нататък, понеже казахте и за срещата с Башар ал-Асад – това е големият въпрос за политическото бъдеще, неговото политическо бъдеще. Там също няма как да се разберат. На следващо място, третият генерален проблем – това е оценката, визията и възприемането на това, кой е терорист, кои организации са терористични в Сирия. И разбира се, четвъртото много голямо разминаване е по отношение на сирийските кюрди. Т.е. Москва и Анкара, точно те няма как да се разберат. И освен в Сирия, разбира се, и в Либия, и на други места – после, ако има време, ще кажа няколко думи – но именно от тази проблематичност на диалога Анкара-Москва постоянно се задълбочава усещането за геополитическата линия на турския президент Ердоган да жонглира, да балансира, да се намества в рамките на интересите на двете велики сили – САЩ и Русия. И в този геополитически подход всъщност при необходимост Москва се използва срещу Вашингтон и обратното – Вашингтон като коз срещу Москва. А освен това – също и на това искам да обърна внимание, считам, че също е важно – същевременно Турция и Русия са съседни страни и като регионална геостратегия и политика те обективно имат нужда една от друга. И всъщност има редица оценки, анализи – конкретно за последната, сегашната среща изглежда, че геополитическото търпение на Путин към Ердоган е на изчерпване. Но същевременно той много добре знае тежките последствия и цената от евентуален разрив и загуба на Анкара като партньор на международната сцена. И за да не изглежда голословно, аз съвсем схематично ще се опитам да очертая, кои са областите на партньорство и всъщност кои са разделителните, разграничителните линии между Анкара и Москва. На първо място – то е близко и до нашата страна – това е т.нар. „Турски поток“ или „Балкански поток“. На следващо място, разбира се, с много голям геополитически и геостратегически заряд са закупените от Турция зенитно-ракетни комплекси С-400, първоначално един полк, а тези дни Ердоган изрази желанието на Анкара да достави и втори полк. На трето място е строената с капитали, помощ и оборудване от Русия АЕЦ „Аккую“. И разбира се, руските туристи. А пък новото, което е – след изтеглянето на западните страни, на НАТО от Афганистан, това са евентуални съвместни общи интереси между Москва и Анкара там. Това са областите на партньорството, но също така нека да кажем, че има едни много сериозни области на конкуренция, за замразяване на отношенията и за разнобой. На първо място, само фиксирам – Украйна и Крим. По-нататък казах, просто също само ще го спомена – това е Сирия. Също така в Либия, също така и Нагорни Карабах. И нека да не забравяме и района на Източното Средиземноморие, където реално от няколко години всъщност започна новата световна газова война. Понеже най-малко според мен Москва много трудно може да загърби традиционно добрите си отношения и с Атина, и с Никозия.
– Г-н Димов, реална или напук сега бе в Сочи демонстрацията на Ердоган за завой към Русия? Особено след отказа преди дни на Джо Байдън по време на Общото събрание на ООН да разговаря в кулоарите с него.
–Точно така е, точно така е. Много добър въпрос, поздравявам ви за него, понеже естествено, че има контрапункт. И точно този контрапункт е диалогът на Ердоган с президента на САЩ Джо Байдън. И нека само да анонсирам, че те също ще проведат среща тет-а-тет в края на октомври на Срещата на върха на групата на Г-20 – най-развитите икономически страни, в Рим. Правилно забелязахте и отбелязахте, че Ердоган и Байдън не се срещнаха по време на откриването на 76-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. А пък за последно те се видяха – нека да напомня – на Срещата на върха на НАТО в Брюксел на 14 юни. И на тази среща проличаха големите различия. Аз искам сега да ги фиксирам, защото очаквам на предстоящите разговори в Рим в края на октомври евентуално да се запазят или още повече да се задълбочат. И нека само да напомня, че мотото на пътуването на американския президент в Европа – първото му пътуване, беше реализация на целта на САЩ да сплотят демокрациите в света, което е особено показателно и проблематично приложимо по отношение на Турция. На следващо място, има голямо разминаване между позициите на Анкара и на Вашингтон и в Сирия, и в Ирак, и в Либия, и в района на Източното Средиземноморие. И точно за да завърша темата с тази, сегашната визита на Ердоган в Сочи – това е от днес, – това са думите на връщане от Сочи на Ердоган, който се изказа много остро срещу координатора на САЩ за Близкия изток и Северна Африка Брет Макгърк и го определи като „мениджър на отрядите за народна самозащита на Партията на демократичното единство на сирийските кюрди“. На следващо място – пробойните и проблемите. Това е Фетхуллах Гюлен и т.нар. гюленисти и категоричният отказ на Вашингтон да го екстрадира в Турция. По-нататък – споменах го, пак ще го повторя – това са именно руските зенитно-ракетни комплекси С-400. САЩ имат много сериозни възражения. И всъщност тези възражения доведоха и до патова ситуация – това у нас не се знае много добре или поне не се цитира, – че този полк, С-400, за който Анкара е платила 2,5 милиарда долара, той все още не е разгърнат на полигона. Това трябваше да стане най-късно април тази година, но заради пандемията и т.н., и т.н. се отлага. Също така – естествено, този различен прочит на кюрдката тематика, и по-специално казах за сирийските кюрди. И също така естествено за тълкуването и възприемането на арменския геноцид. Ето това са нещата, които аз предполагам, че пак ще бъдат в центъра на вниманието между лидерите на Турция и на САЩ. И просто не мога да видя някаква светлина в тунела.
– В заключение да ви попитам, г-н Димов, какво произлиза за България от дипломатическите и геостратегически ходове на президента на южната ни съседка?
– За България произтича това, което съм казвал и друг път, пак ще го повторя – ние трябва да си гледаме собствения национален интерес и да го отстояваме по всички възможни линии, като на първо място естествено действително да отчитаме спецификата и конкретиката на отношенията ни с Турция, преди всичко като наш непосредствен съсед. Също така ние имаме поле за действие по линия на членството ни и в Европейския съюз особено, и също така по линия на НАТО. И също така, разбира се, има различен прочит и отношение на Запада като цяло и разбира се, особено на САЩ по отношение както на Турция, така и на Русия. Аз го връзвам това предвид на срещата, която беше в Сочи в този формат, който от дълги години се провежда между лидерите на Турция и на Русия. И ние трябва много внимателно да ги следим тези неща. И отношение към нас също така ще има и това, което се случи, случва се и ще продължава да се случва в Афганистан, и ролята на Москва и Анкара там като заместител най-общо казано на Байдън. И нещо друго искам да кажа, което ми направи впечатление и е много показателно – не че аз съм го измислил, но това са думи на Сорос и даже той го е казал по-грубо: на международния пазар всъщност Анкара като стока се котира преди всичко със своята армия, със своето пушечно месо. И всъщност тази роля на Анкара я видяхме и все повече ще я виждаме в Афганистан, включително охраната на международното летище и т.н., и т.н., и евентуално общи действия на Москва и на Анкара като контрапункт на Запада като цяло.
Цоня Събчева
