В обществото липсва разбиране за необходимостта от комплексно спазване на противоепидемичните мерки и за ваксинирането като допълнителна защита. Това е резултат от недоверието към институциите и провала на медиите казва проф. Коста Костов пред „Дойче Веле“
– Проф. Костов, защо последната вълна на КОВИД-19 удари толкова тежко България?
– Защото колективният имунитет на населението е твърде нисък за срещата с новия, по-агресивен Делта вариант на вируса и липсва разбиране в обществото за необходимостта от комплексно спазване на противоепидемичните мерки и за ваксинирането като допълнителна защита. А това е резултат от високия процент скептично настроени граждани, провала на медиите в отстояването на научно обосновани позиции и недоверието в институциите.
– Виждате ли основания в претенциите на предишните управляващи, че са се справяли по-добре с епидемиологичната ситуация, отколкото настоящите?
– Не виждам такива основания. Популистката реторика на политиците разчита на разделението на обществото и на недоверието в институциите. Това е български парадокс, защото именно политиците, които разделиха и обезвериха обществото, се ползват от тази популистка реторика. И България не се справи нито политически, нито медийно, нито експертно със ситуацията, като вината за случващото се днес носим всички.
– Защо медиците не успяват по такава дълбоко медицинска тема да се превърнат в авторитети, способни да убедят хората? Следствие ли е от това, че политиците ги употребяват за собствения си имидж?
– Острото политическо разделение, в което съществуваме от десетилетия, е плодородна почва за провал на медицинските експерти, които се поддават на политически ухажвания и разиграват ексцентрични медийни моноспектакли. В такава тежка обществена нагласа е много трудно да пробие истината, която не е успокояваща, а по-скоро е неприятна, стара и грозна, но мъдра и търпелива. Недоверието на мнозинството е продукт на отвращението от истината, която не устройва никого. Най-малко безпросветната част на обществото, която политически обработена се превърна от малцинство в мнозинство.
– За Вас самия политическата кариера не е ли възможност да защитите професионалните си виждания в тази кризисна ситуация?
– Един журналист попитал Шарл де Гол в апогея на неговата политическа кариера дали е щастлив като политик и той отговорил: „Да не ме мислите за идиот?“. Аз съм лекар и не искам моите пациенти да ме мислят за идиот. Не желая да се конфронтирам с никого от тях, превръщайки политическите си симпатии и предпочитания в основа на кариерата си. Следвам моите етични принципи, а не робувам на политически идеи. Катеря се по-скоро по скалата на ценностите в персонализма на Макс Шелер, отколкото по хлъзгавата стълба на политическата конюнктура, която те принуждава да се стремиш към възможното, а не към желаното. Предпочитам да остана независим гражданин, за да запазя самоуважението си и всекидневните си добродетели. В такива случаи се връщам винаги към Константин Павлов, който казваше, че човек не трябва да обича властта повече от таланта си. Много е трудно да бъда изкушен от политиката при житейски примери като неговия.
– Новото разделение в обществото между ваксъри и антиваксъри намира ли политическо представителство?
– Разбира се, то е видимо и не е нужно да посочвам конкретни примери. Забележете колко лекари, представители и на двете „течения“, се изкушиха да издигнат партийно знаме и в същото време да претендират, че са независими експерти. Независим експерт с политическа окраска е дървено желязо. От друга страна виждаме политици, които застъпват антинаучни позиции, за да спечелят електорална подкрепа. Това е непростимо и такива политици отиват на политическото бунище.
– Каква е причината много заразени да търсят лекарска помощ късно, което прави лечението им трудно?
– Причините са много, но най-вече са в непомерния натиск върху здравната система, която не е в състояние да се справи с извънредната ситуация по бърз и успешен начин. Дефицитът на квалифицирана помощ е съчетан с липсата на доверие в медиците, подкопавано в годините от унизителното отношение към тях на политици, медии и общество, които направиха всичко възможно, за да стоварят проблемите на българското здравеопазване върху гърба на медицинското съсловие, за да се харесат на електората си и да запазят зрителския интерес. Българите могат да разчитат само на личния ентусиазъм и професионална етика в здравеопазването, недостатъчни да компенсират „цитокиновата буря“, следствие от хронична управленска недостатъчност.
Ако и след този провал новите законодатели и управляващи не се ангажират с проблемите на здравеопазването, ще докажат, че не са способни да вземат най-важните обществено отговорни решения по кантиански – като се поставят на мястото на всяко друго човешко същество. Надявам се, след всичко случило се, здравеопазването да стане водещ приоритет в работата на българския президент.
– Каква е хуманната стратегия, ако съществуващите болнични отделения се препълнят? Трябва ли да се създаде специализирана Ковид-болница у нас?
– По този въпрос има компетентни органи, които трябва да са изготвили стратегия при критична ситуация. Вече чуваме отправения зов за помощ към Европейския съюз. Ако отделенията се препълнят, МЗ е длъжно да предложи компенсаторен механизъм на действие. Тежкият удар, който ни нанесе пандемията, показа, че има нужда от голяма специализирана болница с готовност при продължителни епидемични взривове да поема най-тежко болните. Тази болница в обичаен режим, извън епидемичен взрив като този, може да работи като всяка друга многопрофилна болница, но при епидемия от национален мащаб да се трансформира за работа в извънредна ситуация, с каквито неминуемо ще се сблъскваме и в бъдеще. Тя трябва да бъде приоритет на държавата и като всяка друга университетска болница да изпълнява функциите си на обучителна база за студенти по медицина. Добавям това последно изречение, за да подчертая друг опасен дефицит – в обучението на студентите по медицина, които не получават очакваното от тях и обществото образование.
– През изминалата година и половина развиха ли се научно доказаните средства за лечение и защо това сякаш не се отразява върху нивото на смъртността от Ковид-19? Един и същ протокол и медикаменти ли ползваме с държавите, в които вече почти не се умира от тази болест?
– Все още в практиката липсва антивирусен медикамент, който може да бъде ефективен в тежките фази на болестта. Ремдесивир не е най-надеждният и не отговори на големите очаквания към него, особено ако не се приложи навреме и в комбинация с кортикостероид в началната фаза на кислороден недостиг. Появата на нови противовирусни препарати се сблъсква със свръхочаквания за ефективност във всяка фаза на болестта, особено късната, с ограничения достъп до тях, с високата им цена и малките количества, които ще получим.
В лечебния протокол има утвърдени медикаменти, които са ефективни и в по-късната възпалителна фаза на инфекцията, но те изискват различни дози и комбинации при всеки индивидуален случай и в голяма степен резултатът зависи от опита и квалификацията на екипа и лекаря, който ги назначава. Все още се злоупотребява с лечебни стратегии и медикаменти, които не са доказани в научните проучвания, но се използват смело и масово и не само в извънболничната практика. Това е неприемливо и опасно за болните.
– Носят ли медиите вина за задълбочаването на епидемиологичната кризата в страната?
– Медиите участват, защото в търсене на сензация и скандал дадоха трибуна на ексцентрични „експертни“ мнения и следваха апетитите на зрителската аудитория, като предизвикаха допълнителна епидемия, придобила в обществения дебат названието „инфодемия“. А аз бих я нарекъл медийно комуникативно разстройство. По време на криза с непредвидими за обществото последици, медиите трябва да носят своята обществена отговорност и да ограничат крайните, ненаучни изявления, да ги изтласкват в периферията с ясен знак, че не са за обща употреба и са „извън етикета“.
– Колко пациенти имате в момента?
– Университетската болница „Света Анна“, в която работя от три години, ме очарова със своя ентусиазъм, с денонощното себеотрицание на медиците, особено на най-младите. Те са на особена почит, защото носят огромен товар на плещите си и бързо съзряват професионално. Болницата е изключително претоварена без да се ползва с привилегиите на други болници и не връща болни, което я прави една от най-натоварените в страната. Ръководството непрекъснато трансформира сектори, за да поеме наплива от тежко болни. Всички терапевтични и реанимационни легла са заети и са в постоянен недостиг, но се справяме със сетни усилия. Заети са над 180 легла от болни с Ковид-19 пневмонии, което е не по-малко от 35 процента от легловия капацитет на болницата, а 20 от леглата са реанимационни. На този фон ваксинираните медици са рекордните 98 процента и това дава сигурност на екипите и повече надежда за болните.
Всеки ден в часовете извън ангажиментите ми в болницата консултирам по телефона не по-малко от 20-25 души, повечето с остър Ковид-19 или с последствия от него. Щастлив съм, ако имам няколко часа спокоен сън, за да държа разума си буден. И всяка сутрин се събуждам с надежда за болните си.
интервю на Георги Лозанов, Дойче Веле
