Да се засили и продължи мониторингът в България и да се извърши съдебна реформа – това се разбра от изслушването на премиера Кирил Петков и главния прокурор Иван Гешев в Групата за мониторинг на демокрация – подгрупа към Комисията по вътрешен ред и правосъдие, която наблюдава върховенството на закона във всички страни-членки в Европейския парламент. Какви впечатления остави това първо по рода си изслушване, особено в ресорните среди? Емануил Йорданов – бивш министър на вътрешните работи, сега адвокат, пред „Фокус“:
– Какво разбрахте от изслушването в Брюксел и с какво то бе полезно за страната ни?
– Не мисля, че е било полезно с нещо за страната ни, тъй като всички знаем, какви са проблемите в ръководството на прокуратурата. Просто това изслушване беше използвано от главния прокурор като някаква възможност за защита на собствения пост.
– А доколко успя да се справи министър-председателят? Бе изслушан още и правосъдният министър. Изслушването на министър Йорданова, мина съвсем без проявен от медиите интерес.
– Доколкото разбирам, те са представили идеите на управляващото мнозинство. След това обаче остава и реализацията на тези идеи, включително и отчитане на резултата от тази реализация. Така че всичко предстои, нещата са напред.
– Г-н Йорданов, много се говори за реформа в съдебната власт, за мотиви за проект в Закона за съдебната власт, закриват се специализираните прокуратури и съдилища, първоинстанционни и апелативни. Доколко това ще промени картината в съдопроизводството?
– Специализираните институции до този момент бяха място, където се демонстрираше нагло нарушение на закона и на Конституцията на България. Много е демотивиращо, когато гледаш как хора, които се водят съдии и прокурори, нарушават закона. Така че закриването на специализираните съд и прокуратура е нещо много позитивно. Нека всичко да си отиде в нормалния съд и там вече хората да работят както трябва, а не да живеят с мисълта, че са привилегировани, че някой висшестоящ стои над тях и това им позволява да правят, каквото си искат, без да се интересуват ще нарушат ли закона или не.
– Много се говори, че със закриването на специализираните съдилища определени олигарси ще успеят да избегнат присъди. Това така ли е? В чий интерес е всъщност закриването на специализираните съдилища и прокуратура?
– В интерес на правото, в интерес на правовия ред, на правовата държава. Така че този смешен плач за специализираните институции е неразбиваем за мен. И едва ли ще ви стигне предаването, ако започна да ви разказвам, какво действително се случва в Специализирания съд и Специализираната прокуратура.
– Бихте ли нахвърлили само няколко щрихи, които обаче да са показателни?
– Показателно е това, че в Специализирания съд акцентът пада върху задържането под стража. Много е важно обвиняемият да е задържан, за да бъде принуждаван да сключи споразумение с прокуратурата. Може в делото да няма доказателства за 5 стотинки, обаче когато един човек е задържан под стража и всъщност той търпи присъда, която не му е наложена, в един момент, ако не се е сблъсквал с такива проблеми, е съвсем нормално да се очаква, че той ще падне психически, ще се предаде и ще бъде готов да подпише всичко, което му пробутват. Така че ако се прави анализ за работата на тези институции, е хубаво да се види, какъв е делът на споразуменията, с които завършват наказателни дела, и колко време обвиняемият е стоял задържан под стража преди да подпише едно такова споразумение. Имаме текст в Конституцията, който казва съвсем ясно, че ограничаване на правата на обвиняемия не може да надхвърля нуждите на правосъдието. Този текст никой не го знае на ул. „Черковна“ 90.
– Тук трябва да кажем, че в Специализирания съд вървят някои от най-знаковите дела. Това е делото за КТБ – то е на фаза разпит на четвъртия свидетел, и то от години насам, делата срещу семейство Арабаджиеви, срещу семейство Баневи, срещу братя Бобокови, срещу „Русофилите“ на Николай Малинов, срещу Гриша Ганчев. Също има дела като това за хакването на НАП или срещу Васил Божков, които пък въобще не са стигнали до съдебна фаза. Едно от делата, стигнало до съдебна фаза, това е срещу кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева, по което и вие сте адвокат. Защо толкова бавно върви разследването по тези дела?
– Тези дела ми изглеждат като някаква реализация на призивите „Трябва да осъдим министър“, „Трябва да осъдим кмет“, а това няма нищо общо с правото. Дело трябва да се води срещу конкретно лице за конкретно извършено престъпление. Вие нещо разбрахте ли от всичките тези сериали с хората, чиито имена споменахте?
– Не, не, не, затова ви питам.
– Предполагам, че и обществото няма да разбере. Не бих се изненадал, ако всички приключат с оправдателни присъди.
– Знаем само, че те са на различни начални инстанции, което за периода от време, в което ги разглеждат, е малко странно.
– Това е така. Всичките бяха задържани. Очевидно и при тях се е търсил ефекта на задържането и евентуално подписване на споразумение. Имаше и хора, които увредиха тежко здравето си в ареста, но това никой не го интересува. Така че най-много от тия дела да дойде поредното осъждане на България и обезщетенията ще ги платят всичките данъкоплатци, а не тези прокурори, които са си оставили ръцете.
– При закриването на специализираните съдилища и прокуратура какво ще стане със съдиите, с прокурорите и с въпросните мегадела?
– Доколкото разбирам, в проекта, който е изготвен, се предвижда започнатите дела да бъдат завършени от съставите, които са ги гледали към този момент – така, както изисква Наказателно-процесуалният кодекс. Но аз не разбирам и този плач за наличните дела, защото ако те са водени по безобразен начин и са внесени в съда без необходимите доказателства, където и да се гледат, от когото и да се гледат, резултатът ще е един и той ще е плачевен.
– А какво ще се случи с големите суми, за които се предполага, че вероятно могат да бъдат запорирани крупни суми?
– Когато се запорират определени парични средства, обикновено това води до тежък удар по търговската дейност на обвиняемия и на практика дори и накрая човек да бъде оправдан, животът му е съсипан, бизнесът му не може да се възстанови. Аз съм имал такива случаи, и то в Специализирания съд. Съсипват живота на човека, накрая той не може дори да се зарадва на оправдателната си присъда.
– Закриването на специализираните съдилища и прокуратура важен етап, необходим, неизбежен ли е с продължаване на съдебната реформа и какво трябва да следва след него?
– Закриването на тези институции ще закрие най-уродливата част от българското правораздаване. Когато един човек твърди, че е десен политик, той би трябвало да мисли за авторитета на съда. Авторитет на съда със специализирани институции като нашите не се изгражда. Просто съдът трябва да работи така, че да срещне одобрението на обществото.
– Накъде трябва да продължи съдебната реформа след закриването на въпросните специализирани институции?
– Има твърде много работа, защото ГЕРБ за 12 години съсипаха много закони в нашето законодателство. На първо място, трябва да се обърне внимание на процесуалните закони, а след това вече да се мине и към материалното право, за да може тези текстове, които демонстрират уникална правна неграмотност, да бъдат премахнати от действащото право на България.
– Какво ще се случи с приключването на висящите дела в тази реформа? Защото не зная, но твърдят, че висящите дела са висок процент от общите, като число са голям брой.
– Не са чак толкова голям брой. На практика в нормалния съд е основното количество дела. Тези дела, които са в специализираните институции, са нещо, което не би могло да допринесе нито за спазването на закона в България, нито за повишаване авторитета на съдебната власт. Така че чак толкова да се взираме в тях. Специализираният съд беше важен за върхушката на ГЕРБ и за двама главни прокурори един след друг. За обществото като цяло Специализираният съд и прокуратура нямат абсолютно никакво значение.
– Отмяната на кариерните бонуси е също елемент от новия проект. Това доколко и как ще помогне в реформата на съдебната система?
– Според мен може да помогне, най-вече заради това, че няма да има хора, които да се стремят към заемане на места във Висшия съдебен съвет с идеята да растат професионално в кариерата, без да имат качества за това. Имаше една много сериозна опасност благодарение на такива кариерни бонуси и на други трикове, които се използват, Върховният съд да бъде завзет от хора, които са най-много на ниво районен съд. И ако в най-висшите съдебни инстанции на България беше допуснато да се появят хора, които излагат съдебната система, нещата щяха да бъдат необратими. Но за щастие, приключи властта на ГЕРБ, а заедно с нея – и всички добри идеи за използване на съдебната система като изтривалка.
– Дали това няма да прави всяка последваща власт, под булото на добрите намерения и уж в името на обществото?
– Би могло във всяка една следваща власт да се появят хора, които искат да използват такива порочни практики от миналото. Само че нито една власт няма да може да се окопае така, че 12 години да управлява всичко в държавата, вече до такава степен да се изроди, че да добие вид на отвратителна диктатура и на обществено-икономическа система, която изтиква на преден план най-некачественото от обществото.
– Не мога да не ви попитам накрая, какви са рисковете и какви са капаните пред съдебната реформа така, както се предлага? И като имате предвид, че тя ще бъде гласувана от четворна коалиция.
– Рисковете са не всичко да бъде направено така, както трябва. Но лично на мен ми е омръзнало да слушам хора, които оправдават бездействието си с израза „така не може да стане“. Предпочитам хората, които могат да кажат как едно нещо ще се случи и да работят за това действително нещата да се случат, дори с риска да допуснат някоя грешка и да стигнем до един не чак толкова добър резултат.
– Важно е да се върви, важно е да се работи в определена посока и с определена цел? Така ли? Тогава, каква е целта на съдебната реформа? Къде трябва да стигне българската съдебна реформа, защото ако не знаем къде трябва да стигне, май ще отидем никъде?
– Българската съдебна реформа трябва да стигне до там, че да се даде път за развитие на хората, които могат да изградят лицето на съдебната власт в България. Ние имаме много кадърни хора и в съда, и в прокуратурата, и в следствието. Ако се намери начин тези хора да бъдат изведени на преден план, а не на високите постове да застават хора, срещу които гражданите на България да излизат по площадите, нещата ще бъдат други.
Източник: агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева
