Бог да пази България и от българските политици, тя е много изстрадала от тях. Навремето имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност. Ние повтаряме това, което каже новият голям брат, казва акад. Георги Марков пред Радио „Фокус“
– Честит празник!
– Да живее Освобождението!
– Честито Освобождение, академик Марков. Преди малко слушахме песента за полковник Дрангов – големият български пълководец
– Великият Дрангов, да.
– Да, та се чудя какво би казал той днес на тези спорове, които водим тук по медии, по социални мрежи, отново си намерихме повод да се разделим.
– Разделението е зловредно в българската история, за съжаление продължава. Полковник Дрангов е един велик български военен педагог. Той е от град Скопие. Неговата най-известна книга е „Помни войната“, той е завършил учение с юнкерите във Военното училище, винаги се обръщал към югозапад и е казвал: „Помнете Македония – ние имаме национален идеал“. И тогава е имало различия, политически дрязги, партийни съперничество, но е имало един национален идеал, който ние сме нарекли „Санстефански национален идеал“, макар някои колеги вече го отричат, тъй като той не бил осъществен. Но неосъществяването на този идеал има много причини – вътрешни и външнополитически обстоятелства. Но за съжаление, пак се разделихме. И аз се учудвам понякога на нашите политици, тъй като оттам започва делбата. Ето, войната в Украйна, бойните действия в Украйна, жертва могат да се приемат, но трябва да бъдат обяснени, но не така вината да бъде прехвърляна само към Кремъл.
– Определено живеем в едни много интересни и динамични времена. Свързахме и днешните събития войната в Украйна с Руско-турската освободителна война. Че нямат нищо общо, всеки средноинтелигентен човек мисля, че си дава сметка. Защо обаче се доведохме до крайна омраза?
– Навремето имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност. Ние повтаряме това, което каже новият голям брат. Ето, аз ще ви кажа, че Раковски по време на Кримската война има такива статии с надеждата, че най-после дойде и нашата освободителна война. Нали, преди това и сърби, гърци, власи, молдовани, най-после идва. Да, да, ето, освобождението идва тук в средата на XIX век. Русия разгромява Османска империя. Но забележете кои спасяват Османската империя и кои отлагат нашето освобождение: Великобритания, Франция, Австро-Унгария и Сардиния, сегашната Италия – сегашните съюзници от НАТО. Аз сега ще го кажа направо – те пречат на българската свобода, а не Русия, която дава жертви. Понякога съм възмутен, дори съм отвратен от тази атмосфера, която блика, и то особено от бивши съветски възпитаници.
– Те са най-гласовити?
– Омръзнаха ми такива. И една преводачка на Тодор Живков, омръзна ми и тя да говори за великата Америка, и ли пък бивши комунисти. Значи, омръзнаха ми тези бившите. Оставете, замислете се. Ето, Русия е една унизена велика сила. Русия беше отписана. Руската федерация трябваше да загине като Съветския съюз – има известни планове, и то не на конспирациите. Но Русия търси своята сигурност, в НАТО се разположи натовско ракетно оръжие. Значи, нека да, без да оправдавам една война…
– Да, така е. Няма човек, който да не осъди това, което се случва в Украйна. В XXI век хората да бягат в бомбоубежища, да търсят спасение.
– Разбира се. Ние трябва да осъдим войната, но трябва да я обясним. Идете в Харков – един хубав руски град, руски, от 1.5 милиона жители, исторически, колкото София. Има руски университет, основан от българин. Там е нашият основател, на Българското книжовно дружество проф. Марин Дринов. Той е руски професор, той не е украински професор. Новгород си е руски град. Аз съм ходил много пъти в Новгород, хайде сега да не говорим. Защо трябва тези руснаци в Новгород да живеят под украинска власт? Нали сме демокрация.
– Да, това е другата страна на въпроса. Друг е обаче въпросът, че Путин можеше да действа по друг начин, а избра имперския.
– Ами и САЩ правят същото. Ето, пращат бомбардировачите, канонерките, бомбардират Виетнам, Афганистан, Ирак, Сирия и къде ли още не. Те са империя, макар че са република. Така че не трябва да идеализираме сега другия голям брат САЩ. И когато говорим за 3 март, освобождението на България вярно е, това освобождение не беше цялостно. Пак тези западни велики сили, наши днес, начело с Великобритания, бяха против Санстефанска България. Обаче се създаде българската държава, върна се на политическа карта, възстанови се българската държава. И вече имахме възможност да се борим за нашето бъдеще – само 7 години по-късно ние направихме Съединението, великото Съединение, и решихме част от българския национален въпрос. Това, че той не се реши, не се осъществи Санстефанския национален идеал не е виновна Русия.
– Докога ще я караме така обаче е въпросът? „Горе-долу Стамболов“, сещам се за тази история, която разказахте за изборите в следосвобожденска България, е, докога така ще я караме?
– Докато не разберем, че имаме национални интереси, докато неразберем, че нито сме малки, нито сме неспособни. Аз винаги няма да приема маджарите – чакайте, Унгария не е 300 милиона. Унгарците излязоха срещу съветския танк през 1956 година, унгарците и днес имат особено политика. Виктор Орбан го изключиха от Единната народна партия или не знам кое политическо семейство беше. Но Виктор Орбан каза: „Извинявайте, Унгария е в НАТО, Унгария е съюзник в Европейския съюз, но Унгария си има национални интереси“. Ето и сега Унгария, която има причина за русофобска политика исторически, както и поляците, те имат причина историческа вражда. Техният национален лидер, герой Шандор Петьофи, поетът, е заклан от казаците, от руските казаци е заклан. Но имат национално достойнство, имат и национални политици. За съжаление ние ги нямаме.
Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
Нашите политици само да-кат, да-кат на големия брат, и само тичаме в едно посолство. Аз се шегувам, че навремето Живков е викал съветския посланик в ЦК по разни въпроси, а сега нашите министри – идете там на новото посолство на там отпред е пълно с дипломатически коли, с министерски коли и т.н. Тичат при тази посланичка, която имаше нелошото английско име Мустафа. С чувство за хумор го казвам. Това трябва да престане, защото ако не уважаваш себе си, говоря за политиците, но това е за човека, за достойнството на човека – ако не уважаваш себе си, другите няма да те уважават. Просто е тъжно сега на този празник да говоря тези горчиви истини. Ама, моля ви се, председателят на Народното събрание го рече – да отменим празника, защото не отговарял на международното положение. Айде, решиха се тези млади хора да отидат на връх Шипка днес. Не може да се стъпи на Шипка. А има предложение, забележете, върха Ген. Столетов отново да се назове връх Св. Никола. Изчакайте де, изчакайте, драги господа. Други предложиха Граф Игнатиев – ето, има дори някаква възможност да стане отново Самоковската улица от XXI век.
– Всякакви предложения чухме, вече дори не ги отразяваме. Аз искам да ви попитам нещо друго – слушах една идея, чух я и от устата на полк. проф. Димитър Недялков от Военна академия, изключително уважаван от нас, който каза, че ние бихме могли да предложим преговори между руската и украинската страна като наши изключително близки два народа.
– Сега, би трябвало, тъй като е една братоубийствена война между православни и славяни. Това би трябвало, но в НАТО сме, ние сме страна. За съжаление не виждам, не виждам съвременен държавник, който ще се реши на посредничество, защото той ще бъде страна в спора. Той ще бъде натовската страна в спора. И няма как да ни възприемат като неутрални. Иначе, идеята аз я възприемам на полк. Недялков.
– Казвате, не можем да бъдем арбитър в този спор.
– Не, не можем да бъдем арбитър, прекалено вече сме се обвързали. И аз ви казах, унгарците по-скоро. Мони Паси ми говори да приемем правителството на Зеленски – Зеленски, ако бъде завзета Украйна сега от руската армия, Зеленски да се прехвърли във Варна. Мони Паси прави бизнес от 32 години от НАТО, това е семеен бизнес за него.
– Прекалено много фалш ни дойде.
– Много фалш. Омръзна ми 32 години, при положение, че Желев и Елцин в София, тогава подписаха договор между двете нови държави, между Република България и Руската федерация. Сега, ами там чл. 16 – да се съкратят паметниците на руската и на съветската армия, аз също така „Абе, дайте сега да го махнем паметника“. Ама вижте, в Берлин има три паметника. Във Виена, в самото сърце на Виена има един паметник огромен на Червената армия, на окупационната Червена армия. Хайде, нека да не залитаме.
– Аз се притесних в един момент и за Паметника на Цар Освободител.
– Имаше идея 90-те години, но тя Слава Богу не стана.
– За съжаление, сблъскваме се с недостатъчна образованост и невежество, казвам го наистина с голямо съжаление.
– Да, невежество по историята.
– И много съжалявам, че трябва да говорим по тази тема точно на националния празник. Остава да си пожелаем Бог да пази България, войната да спре.
– Бог да я опази и от нас. Ние, българите трябва понякога дори, хайде да не е българите, българския народ, нека да не обобщя, но българските политици – Бог да пази България и от българските политици. Тя е много изстрадала от тях.
източник: агенция „Фокус“
