Има две възможни дати за избори – 25 септември или 2 октомври, това вече зависи от скоростта на връщане на третия мандат, казва политологът Димитър Ганев в интервю за предаването „Добър ден, България“ на „Радио Фокус“
– В следващите минути ще обърнем внимание на политическите акценти в очакване на втория и третия мандат. Изчерпа ли се обаче 47-то Народно събрание? В следващите минути темата ще коментираме с политолога Димитър Ганев. Г-н Ганев, трябва ли да гледаме изобщо с някаква надежда на третия мандат? Казвам третия, защото вторият е ясен – ГЕРБ-СДС вече обявиха, че ще върнат празна папка. Струва ли ви се, че отиваме към финал на 47-ия парламент?
– Да, по-скоро отиваме към финал на 47-ия парламент. Сега, разбира се, теоретични шансове за нов кабинет има, но според мен остават по-скоро теоретични, с минимални, минимални шансове. Сега, разбира се, има определено значение и на кого се връчи третият мандат. И да, вероятно може да има малко по-високи шансове, ако той попадне в ръцете на „Демократична България“, без да сме сигурни непременно, че ще попадне именно там.
Оттук нататък вече трябва да сме наясно със следното, общо взето да опитаме да изчистим картината като видим позициите на различните актьори от последните няколко дни. Очевидно е, че единствената възможност за нов кабинет в рамките на този парламент е от същите четири формации, които съставиха кабинета около Петков. Да, ОК, обаче това означава, че „Има такъв народ“ трябва да бъдат върнати на масата на преговорите, а в същия момент „Продължаваме промяната“ казват „Ние със Слави Трифонов няма да комуникираме и няма да преговаряме“. Е, тогава, след като възможността е само между тези четири формации и две от тях заявяват, че няма да водят диалог помежду си, то тогава очевидно не се събира мнозинство в рамките на това Народно събрание и шансовете да не се изпълни третият мандат са най-реалистични.
– Всъщност ние виждаме, че освен че няма никакво желание за диалог между „Продължаваме промяната“ и Слави Трифонов и „Има такъв народ“, самата партия на Слави Трифонов продължава да се рои. Чухме вчера, че и Радостин Василев смята да прави отделна партия. Оттук нататък сякаш математиката показва, че няма как да има трети успешен мандат. Аз обаче искам да ви попитам нещо друго – защо се спрягат само БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ като възможните получатели на третия мандат? Защо изключваме ДПС? Не би ли връчил все пак президентът мандат на ДПС? Толкова екзотично ли звучи това?
– По-скоро ми се струва малко вероятно от гледна точка на факта, че отношенията между ДПС и президента Радев още от миналата година, от 2021 г. имам предвид, не са цветущи – на първо място. И на второ място, вероятно президентът и неговите съветници си дават сметка, че много трудно би могъл президентът да обясни защо точно на ДПС да даде мандат, при положение че ДПС е от партиите, които общо взето са в политическа изолация в рамките на това Народно събрание, в тоя смисъл нямат възможност да формират кабинет около себе си. Т.е. едно даване на мандат на ДПС означава 100% отиване на избори, т.е. президентът дори няма да е направил опит за съставяне на кабинет. И разбира се, на трето място, но е и по значение – вероятно някаква имиджова щета се калкулира, защото ДПС не се ползва с кой знае колко позитивен имидж в обществото. И тези няколко фактора вероятно способстват въобще да не коментираме дали президентът може да даде мандат на ДПС. За „Възраждане“ също не можем въобще да говорим за подобен сценарий, защото „Възраждане“ и по идеологически причини, а и поради политическата изолация на Костадин Костадинов и на неговата партия в рамките на това Народно събрание също не би трябвало да ги слагаме в уравнението „Възможно е да получат мандат“. Така че от възможните опции са единствено БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“.
– Където обаче математиката няма да излезе, тъй като аз много внимателно ви слушах и ми се струва, че третият мандат сякаш е обречен.
– И на мен така ми се струва. Сега, разбира се, всичко е възможно, би могло да настъпи някаква радикална промяна в политическата ситуация в страната в следващите десетина дни и това да изглежда по-възможно. Няма как, не съм снабден с такъв инструментариум да предвиждам бъдещето, не разполагам със свръхестествени способности и затова разсъждавам на базата на политическата логика, която ми сочи две възможни дати за избори – 25 септември или 2 октомври, това вече зависи от скоростта на връщане на третия мандат, дали ще се правят опити и прочие.
– 25 септември или 2 октомври. Ще бърза ли според вас президентът в тази ситуация да насрочи предсрочните избори?
– Сега разликата, разбира се, не е кой знае колко голяма, става дума за една седмица. Но все пак може би датата, която е по-късната – имам предвид 2 октомври, е една идея по-добра, от гледна точка на факта, че знаете, че активният летен сезон в България е до към 10-15 септември, 15 септември вече по-голямата част от хората вече са се върнали по местата, в които живеят заради началото на учебната година. В този смисъл, активната предизборна кампания, в която всички общо взето ще бъдат по-фокусирани върху нея, ще бъде, ако изборите бъдат на 25 септември, ще бъде само 10 дни. Затова ми се струва, че би било добре да се даде малко повече време да се разгърнат основните политически послания и актьори на терена и по медиите. Освен това ми се струва, че за президента би било по-удачният вариант да назначи служебен кабинет в началото на август. Само да направя уточнение за вашите слушатели – фактически има конституционен срок, в който президентът при назначаването на служебния кабинет разпуска Народното събрание и до два месеца трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори. Т.е. тук има ясен конституционен срок, в който трябва общо взето той да бави разпускането на Народното събрание до 2 август, за да има избори на 2 октомври. Но така или иначе, мисля, че това не е проблем, а и за президента това е до голяма степен според мен желан сценарий от гледна точка на факта, че ако се назначи кабинет на 2 август, някак си има толеранс от поне 40 дни този кабинет заради активния летен сезон, сезона на почивките, в който като че ли все пак политизацията е на по-ниски нива, градусът на обществено напрежение винаги спада в този месец и освен това хората са заети с далеч по-приятни неща от това да наблюдават политическия процес.
– Т.е. колкото по-рано са изборите, толкова по-ниска ще бъде избирателната активност заради летния сезон.
– Аз не съм склонен да правя прогноза отсега за избирателната активност. Да, може би със сигурност няма да отбележим някои от високите ни активности от последните години, по-скоро ще бъде в този сегмент на ниските активности. Но все пак трябва да имаме предвид, че миналата година последните парламентарни избори, които се проведоха на 14 ноември миналата година, отбелязахме най-ниската активност от промените насам – за парламентарни избори, разбира се, говорим. Имаше няколко фактора, които способстваха за тази ниска избирателна активност. На първо място това беше умората, електоралната умора от трети поредни избори за тази година. На второ място беше въведеното машинно гласуване, което дистанцира част от гласоподавателите. По различни оценки това са между 250 и 500 хиляди души, които общо взето, понеже никога не са работили на машина, с подобен тип машини, чувстваха притеснение да упражнят правото си на глас на машина. Разбира се, трети фактор несъмнено беше КОВИД, притеснението от струпване на едно място. И четвърти фактор – Бойко Рашков, който с действията си преди изборите общо взето успя до голяма степен да минимизира т.нар. контролиран вот. Това се видя ясно в някои секции, които се наблюдават традиционно като рискови, проблемни за контролиран вот, в които просто нямаше активност. И тези четири фактора общо взето способстваха за много ниска избирателна активност на изборите през ноември. Сега, ако бъдат изборите през октомври или в края на септември – не мисля, че ще има голяма разлика в активността, дали ще бъде едната или другата дата. Но така или иначе, надявам се КОВИД факторът да е изчезнал. Вероятно Бойко Рашков няма да бъде служебен министър на вътрешните работи, което може да промени под някаква форма ситуацията.
Winbet – истинската тръпка от победата! (18+)
И разбира се, ще има електорална умора, ще има умора от непрекъснати избори, но все пак няма да бъде толкова голяма, колкото беше през ноември след два поредни парламентарни избора. Така че може да очакваме – да, невисока активност, но вероятно малко по-висока от тази, която имахме през ноември.
– Г-н Ганев, тъй като оттук нататък наистина влизаме в сферата на прогнозите и предположенията, както обичате да казвате вие, политолозите, гадаенето, но все пак, ако трябва да направим една прогноза, как ще изглежда следващият парламент при всички тези обстоятелства, които коментирахме дотук?
– Длъжен съм да направя няколко уговорки преди да започна разговора въобще по тази тема.
– Да?
– А именно, на първо място, че има вероятно два месеца и половина до този момент. Това е страшно много политическо време, особено в една такава динамична ситуация като тази. Имаме една сериозна неизвестна – казва се служебен кабинет, и съответно какви ще бъдат действията на служебния кабинет. Дали общо взето ще се опитат да направят някаква оценка на управлението на Кирил Петков, форма на ревизия или нещо подобно. Защото помним, че тези действия на служебния кабинет на Румен Радев начело със Стефан Янев общо взето нанесоха определена щета върху ГЕРБ между април и юли и между юли и ноември, именно защото доста действия се направиха спрямо ревизията на това 10-годишно управление на Борисов. Не знам дали следващият служебен кабинет на Румен Радев ще действа по-активно на този терен. Така че правя застраховка, че общо взето може да говорим за някаква моментна картина и някакви най-общи тенденции от последните няколко месеца, с които да прогледнем към изборите. Може би няколко сигурни неща имаме.
– Да, кои са те?
– Този парламент няма да бъде по-малко фрагментиран от 47-то Народно събрание. Имам предвид, че ако някой очаква, че политическите трудности и политическият ребус ще бъде по-лесно нареден, мисля, че дълбоко греши. Няма да има нито една партия, която да се приближава дори до мнозинство, дори няма да се приближава вероятно до 100 мандата. Така че евентуална коалиция след тези избори вероятно ще бъде пак доста сложна от гледна точка на това, че ще трябват няколко формации, те ще бъдат различни помежду си, вероятно ще се казват едни тежки думи в предизборната кампания едни срещу други. Всички тия фактори, разбира се, ще направят едно Народно събрание, което няма да бъде по-лесно от това, което изпращаме в момента. Разбира се, има няколко партии, които са на ръба на парламентарната бариера и ми е трудно да преценя кои от тях ще останат все пак участници в следващото Народно събрание. Това зависи от следващите няколко месеца, дали ще направят добра кампания, дали ще имат правилни ходове и прочие. Но така или иначе, ако видим някакъв, ако на полето ни има някаква интрига за първото място, тя по-скоро ще бъде между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“. Няма в момента друг актьор, който да застрашава първото място извън тези две формации. Общо взето има няколко формации от среден калибър – около ДПС, вероятно БСП ще бъде такава. И вече има няколко партии, които ще бъдат по-скоро близо до бариерата. Трудно ми е да преценя отсега как ще се представи партията на Стефан Янев, защото до този момент ние практически не виждаме никаква активност от негова страна.
– Предпазлив сте в прогнозите си.
– Много време има, няма как.
– Така е, да. Можете ли да коментирате със сигурност, че партията на Стефан Янев няма де се превърне в онзи играч тип „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“, изобщо партии, които изведнъж набраха сила и се озоваха на първото място?
– Ами, като гледам първите му действия, ако въобще може да индикираме такива, по-скоро не ми изглежда така. Освен това, ние чрез социологически инструменти в последните няколко месеца опитвахме да тестваме евентуален потенциал на подобна формация. Той не е такъв, че да застрашава големите две партии – имам предвид „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ.
– Разбрах ви, да.
– Немалка част от хората, които изразяват симпатия към партията на Стефан Янев и съответно декларират, че биха гласували за нея, по-скоро са хора, които привиждат в този политически субект новия проект на президента Радев. Това, разбира се, не е така. Имам предвид, че Стефан Янев не е продължение на волята на Румен Радев, това са съвсем различни политически играчи, но въпреки това, голяма част от хората възприемат Стефан Янев като функция на президента Радев. И вероятно с минаването на времето, понеже и Стефан Янев, и Румен Радев вероятно ще се дистанцират един от друг в това време, вероятно и част от хората ще виждат, че това са две различни неща, които не е задължително да гледат в една посока, което също ни говори, че по-скоро там трендът няма да бъде, поне когато говорим за връзка помежду им, няма да бъде позитивен. Сега оттук нататък аз, понеже не съм чул почти никакви позиции от страна на Стефан Янев, ми е трудно да преценя доколко потенциал има тази формация. Но засега стои доста пасивно в публичното пространство. Да, разбира се, „Има такъв народ“ направи кампания без кампания, но не ми се струва, че случаят тук ще е такъв. Все пак г-н Трифонов беше достатъчно популярен, известен, имаше политически капитал от референдума, който беше натрупан. Използваше силна антисистемна реторика. Това му донесе някакъв успех, но това не означава, че ще действа автоматично подобен тип поведение и при проекта на Стефан Янев.
източник: „Фокус“, интервю на Евелина Бранимирова
