Бившият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу говори пред EURACTIV в Астана за Русия, санкциите на ЕС и тяхното въздействие върху Казахстан, но също и за някои важни решения, които е взел, когато е бил начело на ЕС, време, което той описва като „геополитическото юношество” на Европа.
– На първия ден на Международния форум в Астана, вие бяхте единственият, който се осмели да защити санкциите на ЕС като адекватна реакция на западната общност в контекста на руската агресия срещу Украйна, докато някои други лектори, включително домакините от Казахстан бяха против. Може ли да обясните?
– Напълно разбирам загрижеността на страни като Казахстан в това отношение. В политиката винаги трябва да мислим отвъд фактите. Не можем да кажем: „Това не е правилно“; защото тогава трябва да кажем каква би била алтернативата.
Спомням си, че през 2014 г., когато бяха приети първите санкции в контекста на анексирането на Крим, ние обсъждахме в Европейския съвет какво можем да направим. По принцип, когато има агресия на една държава в Европа срещу друга, има три варианта.
Единият е да отидем на война. Другият е да не правим нищо или да излезем с дипломатическо комюнике, в което се казва, че е много жалко. Има и среден вариант, който е приемане на санкции, чрез които агресорът да плати цената.
Лично аз смятам, че санкциите имат много ограничен ефект. Ако бяха ефективни, Северна Корея нямаше да има ядрени оръжия, а Иран щеше да спре ядрената си програма. Но в крайна сметка това беше реакцията на страните от Европейския съюз, показвайки общото ни осъждане на агресора.
В случая с Казахстан е важно да се спомене, че 40% от търговията на тази страна е с Европа, така че ЕС е най-важният търговски и инвестиционен партньор. Страните от Европейския съюз също страдат от санкциите, защото имаше контрасанкции, най-вече заради нашата много голяма зависимост от руския газ.
Не само трети страни като Казахстан, но и европейските домакинства, косвено страдат от санкциите. И така, накратко, твърдя, че санкциите на ЕС са легитимни.
– Но дори управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди срещу „фрагментирането“ на световния икономически ред в резултат на изграждането на политически съюзи срещу икономическата логика…
– Мисля, че тя изразяваше загриженост относно икономическата фрагментация, а не непременно относно санкциите. Да, това е проблем. Аз лично смятам, че има реален риск от разединяване в световен мащаб и това подчерта Кристалина Георгиева. Аз съм напълно съгласен с нея.
Но отново разбирам позицията на Казахстан. Горд съм, че започнах преговорите за споразумение за засилено сътрудничество, което вече е в сила. И мисля, че в това, което правят казахстанците, има много смисъл.
Те са много близки с Русия и Китай по очевидни причини, но искат да развиват повече отношения с Европа. Те не искат да бъдат затворени в региона. Мисля, че в това има смисъл и това, което те трябва да направят, е да инвестират в свързаност в петте централноазиатски държави и да има коридори между Европа и Азия. В Казахстан има известно неудобство от въздействието на санкциите върху собствената им страна, но в същото време мисля, че те разбират приоритетите и опасенията на ЕС и много искат да развиват отношенията си с блока.
Вече не представлявам ЕС, но оставам много ангажиран европеец и ви давам искреното си лично мнение – ЕС нямаше друга алтернатива, освен да приеме санкции.
– Като председател на Комисията през 2014 г. направихте силно изявление, което доведе до спирането на проекта „Южен поток“, предназначен да пренася руски газ в Европа през България.
– Мисля, че това беше правилното решение в онзи момент. Притесняваше ме силната зависимост на България от руския газ. По това време отидох и в Азербайджан и с президента Илхам Алиев стартирахме проекта за Южния газов коридор, включително Трансадриатическия газопровод. И смятам, че взехме правилните решения. По отношение на управлението на риска по това време вече беше ясно, че диверсификацията е начин да се защитим и да намалим риска. Надяваме се, че няма да се разделим напълно, но и да не бъдем прекалено зависими от една страна за европейския ни интерес.
– Дали европейците не бяхме малко наивни по това време?
– Запознат съм с тази критика. Но мисля, че е малко несправедливо да се съдят решенията от миналото с очилата на настоящето. По това време се опитвахме да се ангажираме положително с Русия. Грешно ли беше? Аз не мисля.
– Когато бяхте председател на Комисията, либерализирането на визовия режим беше в дневния ред на ЕС с Русия.
– Точно така, и ние имахме Партньорство за модернизация, когато Медведев беше президент .
– Щяхме ли да имаме различни отношения с Русия, ако Владимир Путин следваше друг път?
– Вижте, аз вярвам, че Русия е част от европейската цивилизация. Не бих обвързал огромната стратегическа грешка на Путин и това, което Русия представлява като цивилизация. Скърбя за младите украинци, които умират, но също и за младите руснаци, които умират поради престъпната грешка на техния президент.
Така че не сгрешихме, опитвайки се да се ангажираме положително с Русия. По това време това можеше да се направи. Нашата европейска наивност е, че смятаме, че другите ще се променят. Това не е вярно. Повечето развития, от Турция до Ирак, зависят повече от вътрешни причини, отколкото от външни условия. Това е важно да се помни в бъдеще.
Условията все още не бяха узрели за това, което наричам „пълнолетие“ на ЕС. Тогава ЕС беше в своето геополитическо „юношество“. Сега съзрява заради външните условия.
източник: Еuractiv.bg
