„Продължаваме промяната“ не е продукт на президента, но е като трън в очите на ДПС и на ГЕРБ, защото дава надежда, че в крайна сметка наистина партиите, условно казано, на промяната могат да съставят работещо правителство, казва Кольо Колев – собственик и директор на социологическа агенция „Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус”
– Г-н Колев, след двата безславно банкрутирали парламента, какви са очакванията на гражданите от политиците?
– Все по-малки. И едновременно с това появата на новата формация на Кирил Петков и Асен Василев като че ли ще усили избирателната активност и ще съживи изборите. Преди това наблюдавахме безпрецедентна ниска избирателна активност, но сега съчетанието на двата избора парламентарни и президентски, според мен значително ще повиши интереса към изборите и ще имаме изборна активност от порядъка на 3 милиона и 300-400-500 хиляди.
– Какво всъщност търси на тези избори България? И какво ще намери?
– До голяма степен търси това, което не намери на предишните избори, а именно създаване на едно стабилно управление, което да вдъхва надежда. Управление, правителство на промяната определено, което да смени досега управляващите в коалиция с ДПС ГЕРБ и да се създаде наистина стабилно правителство на промяната, което както казах, трябва да вдъхне надежда, че е възможно нещо ново, нещо по-смислено, нещо по-разумно, ако щете, по-малко крадливо. Това е в основата на това, което търсят избирателите и то беше в основата именно на протестите, които наблюдавахме през лятото. Тези протести, които в крайна сметка се изляха като избиратели пред урните, но полека-лека, като че ли започнаха да се отдръпват разочаровани, че техните избраници не могат да съставят, въпреки очевидното наличие на възможност за създаване на управляващо мнозинство, не могат да създадат правителство. И това разочарование според мен сега ще се излее до голяма степен към новата политическа формация.
– Въпросът е, новата политическа формация какво ще направи с това разочарование?
– Най-малкото може да послужи и поне заявките, които дава към момента са, че може да послужи за своеобразен мост, лепило и свързващ агент между отделните политически формации, заявяващи се като формации на промяната. Които се изпокараха, разпуснаха и не успяха да реализират мечтите на хората. Това е основното, около което, като че ли се очаква от тях. Разбира се, по-дълбоко долу е търсенето на нещо ново, ако щете по-интелигентно, по-образовано, вдъхващо надежда за разум, за прагматизъм. Така че това е, което се очаква основно от тази формация. И двамата нови играчи на политическата сцена съвсем очевидно и ясно си дават сметка за това, защото виждаме тяхното поведение, при което като че ли основното в него е идеята за диалогичност. Забележете, те дори не отхвърлят категорично идеята за диалог с ГЕРБ и с ДПС, разбира се, ако те ще се посипят главата с пепел и признаят своите прегрешения.
– Това не звучи ли доста наивно?
– То не е наивно, то е една абстракция, защото, разбира се, една политическа формация трудно ще си посипе главата с пепел и ще каже – тук много крадохме и сега вече ставаме нови и няма така да правим. Но все пак основата за такова действие и това поведение е идеята за диалогичност: „ние можем да говорим с всички”.
– Не е ли амбициозно очакването за лепило или иначе казано за диалогичност от „Продължаваме промяната“, след всичко изречено в 45-ия и 46-ия парламент? Не мога да си представя след казаното от „Има такъв народ“ по адрес на двете лица на „Продължаваме промяната“ те да продължат по-нататък диалога?
– Определено нямаме много сериозна основа да се съмняваме, че е възможно. Да, определено те ще бъдат готови, в т.ч. и да говорят, да комуникират с ИТН, с БСП, с ДБ, с Мая Манолова и нейната формация. Просто заявките в това отношение са категорични. Независимо от това какво е казано дотук. Както казах нещо повече, те биха могли да послужат като своеобразен медиатор между тези политически формации, така че те да си говорят, колкото и да се изпокарали досега, да си говорят през тях и чрез тях една с друга.
– Каква структура ще се очертае в следващия 47-и парламент, така че да се направи правителство и какви компромиси се налагат за целта?
– Много трудно е да се отговори на този въпрос. Компромиси се налагат при положение, че малко или много политическите формации като че ли не са доста пластични. Да вземем да кажем ДБ и тяхното основно изискване примерно е за реформа в съдебната система. Те естествено с това нещо няма да направят компромис с останалите политически партии, но едва ли пък и някой го иска от тях. Виждаме поне на декларативно ниво, че всички казват – да, това е важно, трябва да го има. Но примерно какви компромиси ще трябва и ще се изискват да се направят по отношение на данъците? Новата формация казва – ние не сме за пипане на данъците, те са достатъчни, просто трябва да спрем утечката от тях. Позиция, която има резон, но, разбира се, може да не допадне изцяло на политически формации от ляво, примерно от БСП. Но тук компромисът не е Бог знае колко голям. Така че няма толкова ясно и дълбоко разчертани разграничителни линии, които да ни дадат идеята какви са точно компромисите, които трябва да бъдат направени. Без съмнение всяка политическа формация ще трябва да направи компромис до голяма степен с егото си. Или с усещането за уникалност, изключителност и че без тях едва ли не нищо няма да се случи. Това е най-важното, тъй като точно тържеството на егото наблюдавахме в 45-ия и 46-ия парламент.
– Как от политическа партия „ Продължаваме промяната“ ще изпълнят ролята си на медиатор, ако партията подяде от електората на протестните партии? Защото оттам и от БСП ще се явят донорите за новия проект.
– Вижте, като че ли се изговориха твърде много глупости, а в част от тези глупости виждаме и чиста пропаганда. Едните казват – ето, тук, те ще късат парчета живо месо от БСП. Извинявайте, ГЕРБ, нали, тези, които са страшно загрижени за горката БСП да не й късат парчета живо месо. Другите казват – не, те ще късат парчета живо месо от ДБ, защото играят на еднакви терени. Ще унищожат Мая Манолова и т.н. Трети казват – не, те ще вземат сериозни парчета и от Бойко, защото там има много разочаровани от линията на партията и всички тези неща. Всичко това до голяма степен малко или много е пропаганда. Основната електорална група без всякакво съмнение се състои от тези хора, които не участваха в изборите. Те са страшно много. Те са над 3 милиона и 200 хиляди. Забележете, между първите и вторите избори тази година 600 хиляди човека изпаднаха. Това са хора, които традиционно гласуват. Те не можаха да намерят на политическия пазар нищо, което да им вдъхва надежда. И всичките тези хора, както казах 600 хиляди само изчезнаха между първите и вторите избори, а общо са над 3 милиона. И това е нишата. Това е основната ниша на разочарованите хора, тези които не могат да намерят на пазара своя представител. И в тях се цели именно една от политическите формации. В този смисъл, заплахите едва ли не ето тук се късат парчета живо месо от тези, от онези, не са много сериозни. Защото, както ПП дава шанс на БСП, каквито и живи парчета да къса, дава шанс на БСП да има реален партньор, с когото да може да говори, дава шанс на ДБ да има партньор, с който да може да говори, да партнира, да говорят за общо управление. Дават шанс, ако щете и на ИТН също за същото. Така че това е нишата. Хората, които не са гласували. И аз мисля, че тя в известна степен ще се запълни с тази нова формация. Сега, друг е въпросът, какво ще се случва после, доколко те ще успеят да задържат тази надежда, да отговорят на свръх очакванията на избирателите, но това ще бъде после. Сега засега това е процесът, който ще наблюдаваме – съживяване на надеждите на хората, че има възможност за нещо смислено, умно, образовано, вдъхващо доверие.
– Това съживяване бе ли проектирано от президента Румен Радев? Бе ли търсено, докато се намери профилът на двамата служебни министри?
– В случая дори няма никакво значение. Тази партия не е продукт на президента, а е продукт ако щете на глупостта, инфантилността, ексцентричността на политическите формации, които в два поредни парламента не успяха да създадат това, което голямата част от обществото очаква: създаване на правителство на промяната. И това не можа да се случи. В резултат на което се получи една огромна ниша, в която тези двама млади хора казват – добре, повярвайте на нас, ние ще се опитаме да направим това. И това не е продукт на президента, тази ниша не е продукт на президента, той не я е създал. Но ако тя беше запълнена, нямаше да има никакво място за тази нова формация сега. Така че това е по-скоро продукт, както казах, на инфантилността, на ексцентричността и на неразумността също така на политическите формации, които не успяха да отговорят на очакванията на избирателите.
– Компенсира ли обаче с тази партия президентът разочарованието си от протестните партии? Тя не е негов продукт, но ако той не бе извел начело двамата служебни министри, никой нямаше да се обърне към тях.
– Аз не се съмнявам, че тази партия има благословията на президента. Без съмнение това са негови хора, хора, които той е избрал, хора на които се е доверил в две много важни сфери – икономика и финанси. Така че – да, без съмнение имат неговата благословия и тя е получена в тази ситуация, при която другите наистина разочароват, вероятно разочароват не само обществото, а и самия президент.
– Ще бъдем ли изненадани обаче, ако в 47-ия парламент правителство направят старите партии, наричани системни или още статукво: ГЕРБ, ДПС с ИТН или ГЕРБ, ДПС с БСП? Или е много еретична тази мисъл?
– Много е еретична, за да бъде реална. Това е напълно възможно след известен период от време. И това разбира се е и целта на ГЕРБ, и на ДПС. До голяма степен те играят по стария лозунг „Колкото по-зле, толкова по-добре“ или след като новите партии покажат колко са некадърни да съставят правителство, те казват – виж ги, погледни ги, некадърници. Викат, че щели тук да направят голямата хубава промяна. Те не могат помежду си да се разберат, на две магарета сламата да разделят. И затова тази формация на Асен Василев и Кирил Петков е като трън в очите на ДПС и на ГЕРБ. Защото дава надежда, че в крайна сметка наистина партиите, условно казано, на промяната могат да съставят работещо правителство. Така че все още е много рано, наистина ГЕРБ, ако успее да се запази, да се съхрани като политическа партия, трябва да мине през известен катарзис, известно време, в което да бъде поставено, условно казано, в чистилището. И след това вече ще може да заявява своите претенции към властта. Сега към момента това изглежда немислимо. Дори чисто математически е възможно, да кажем ГЕРБ получава повече гласове и заедно с ДПС могат да образуват мнозинство. Просто на следващия ден същите тези хора, които не са гласували, за да направят това възможно, ще излязат на улицата да протестират. Така че, не, не е възможно все още този тип коалиция, при която ГЕРБ се връща на бял кон.
източник: агенция „Фокус“, интервю на Цоня Събчева
