Адмирал Евтимов отрече право за стрелба извън води

Историята с морските дронове, които според автора са потопили и повредили няколко кораба недалеч от българското крайбрежие и са довели до смъртта на десетки моряци, отново поставя въпроси за реакцията на държавата и правилата за отбрана по море.

Поводът е изказване на началника на отбраната адмирал Емил Евтимов по bTV отпреди около 20 дни. В него той е заявил, че българските военни кораби нямали право да стрелят по обекти извън териториалните води на Република България, посочва авторът.

Спорът: кога се открива огън при заплаха

Авторът поставя серия от въпроси към тази теза. Той пита дали при ракета, торпедо или дрон, насочени към обект в българските териториални води или към българска територия, реакцията трябва да започне едва след като заплахата пресече граничните линии.

В текста се разглеждат и други хипотези. Сред тях е ситуация, при която български обект е на самата граница, както и случай, в който български военен кораб се намира в неутрални води, например в Черно или Средиземно море. Авторът поставя въпроса дали и тогава не трябва да се стреля срещу оръжие, насочено към него.

Твърдения за руски удари и информационен фон

Авторът добавя, че на фона на спора има и публични послания от руска страна. Той посочва, че Владимир Путин, Сергей Лавров, Дмитрий Песков и Мария Захарова нееднократно са заявявали, че ще бъдат нанасяни удари по кораби и обекти, които подпомагат Украйна в Черно море.

Според текста руски медии са публикували съобщения и хвалби, че край румънското и българското крайбрежие са били ударени кораби, превозващи товари от и към Украйна.

Хипотези за Крим и предложение за конвои

В материала се казва, че не са били разкрити подробности къде се произвеждат и откъде се изстрелват руски морски дронове. Авторът, който заявява, че познава акваторията и бреговата ивица на Кримския полуостров, описва няколко възможности.

Сред тях са райони около Севастополския залив, включително Южната бухта, където според него има подземни укрития и инфраструктура, и бухта Балаклава, за която посочва, че е с дължина 2,5 км и ширина 300–400 м и има подземни пещери и укрития.

Авторът изказва предположение, че от Балаклавската бухта може да се извършва изстрелването и управлението на ударни надводни дронове. Той оценява разстоянието до българските териториални води на около 300–350 км и изчислява време за движение между 4 и 6 часа при скорост 50–80 км/ч.

На тази база авторът твърди, че това време би позволило на съюзнически разузнавателни самолети, посочени като „Посейдон“ и „Атлантик“, да предадат данни за приближаващи се обекти поне 2–3 часа преди удари, а България да разполага с информация, когато заплахата е на 80–100 км от брега.

В заключение текстът предлага България, заедно със съюзници от НАТО, да изгради конвойна система между Босфора и българските, румънските и украинските пристанища. Предложението включва очертаване на маршрути за групи от по 3–4 граждански кораба и движение на военни кораби на 5–10 морски мили източно от тях.

Авторът отправя призив за ясна политическа воля и поставя въпрос за риска при евентуален удар по голям петролен танкер по маршрут към пристанище Бургас и възможните последствия за трафика към „Нефтохим“, както и за екосистемата и туризма по Черноморието.