Гълъб Донев планира дефицит 3,5% и 5000 съкращения
Финансовият министър отрече план за прехвърляне на пари от втория стълб.
Правителството цели да спре нарастването на бюджетния дефицит и държавния дълг, като планира намаляване на дефицита с близо 4 млрд. евро до следващата година. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Панорама“ по БНТ. По думите му целта е дефицитът да бъде ограничен до 3,5% на касова основа, както и да бъде намалена числеността на държавната администрация с около 5000 души.
Планът: по-нисък дефицит и реформа в администрацията
На въпрос как ще бъде спрян „камионът без спирачки“ – израз, използван от министър-председателя при представянето на бюджета – Донев посочи, че ограничаването на дефицита и дълга е необходимо, за да се избегне финансова катастрофа. Той обясни, че ако не се спрат „галопиращите дефицити“ и нуждата държавата да взима дълг, за да ги покрива и да разплаща стари задължения, рискът става неизбежен.
Донев каза, че усилията за овладяване на ситуацията са започнали още през май. Според него мерките не са само в приходната част. Те включват и съкращаване на разходи, особено за структури, които се оценяват като неефективни.
Ключов инструмент, по думите му, е административната реформа. Тя предвижда обединяване на звена, премахване на дублиращи функции и дигитализация. Донев подчерта, че съкращенията няма да бъдат самоцелни. Те ще се правят там, където реално може да се обединяват структури и да отпадат остарели дейности, като целта е по-добро обслужване на бизнеса и гражданите.
Вторият пенсионен стълб: разговори и спор за писмо до ЕК
По темата за т.нар. втора пенсия Донев заяви, че правителството не е имало намерение да пренасочва средства от втория пенсионен стълб към Държавното обществено осигуряване. Според него представянето на проекта на бюджет за 2027 г. е показало, че това няма да се случи.
Той посочи, че са водени разговори с пенсионно-осигурителните дружества. Обсъждани са различни варианти, включително възможност гражданите при определени обстоятелства да използват част от натрупаните средства по индивидуалните си партиди.
По думите му диалогът е завършил със споразумение за друга политика. Тя включва създаване на инвестиционен фонд, чрез който пенсионно-осигурителните дружества да участват в инфраструктурни проекти на държавата. Донев изброи като направления магистрали, железопътна и енергийна инфраструктура. Целта, според него, е частният и публичният капитал да се обединят, така че натрупванията в пенсионно-осигурителните дружества да бъдат полезни за националната икономика.
В разговора беше повдигнат и спорен документ. Божидар Божанов от „Демократична България“ представи писмо от Донев до Европейската комисия от 2 ноември. По думите му в него е имало предложение за временно пренасочване на част от задължителната пенсионна вноска от втория към първия стълб за периода 2027–2029 г. Донев потвърди, че става дума за коментари в рамките на комуникация с Европейската комисия. Той отново подчерта, че правителството е било в диалог с пенсионно-осигурителните дружества и е постигнало споразумение за друга политика.
Инфлация, глоби за вериги и данък „свръхпечалба“
Донев заяви, че овладяването на поскъпването е сред основните приоритети на кабинета. Той се позова на данни за 6,1% инфлация на годишна база за октомври, като посочи, че това влияе върху потреблението и икономическото развитие.
Като основен фактор министърът открои международната обстановка и движението на цените на енергоносителите, включително газа и петрола, които влияят върху цените на стоките и услугите. По думите му усилията са насочени към овладяване на цените на енергоносителите, като отбеляза и ефекта от относително стабилните цени на горивата в България.
За предвидените глоби за търговските вериги Донев посочи, че санкции ще има, когато има нарушение на правилата, но не „на всяка цена“.
Той коментира и планирания данък върху свръхпечалбите на банки, телекомуникационни и застрахователни дружества. Донев заяви, че анализи, включително от други европейски държави, където подобен механизъм е прилаган, сочат, че свръхпечалбите са резултат от външни фактори, а не от технологични подобрения или по-висока производителност.
Накрая Донев защити тезата, че финансовата дисциплина е задача за всички политически сили. Той посочи, че дефицитът се получава, когато разходите растат по-бързо от приходите. Според него разходните политики имат дългосрочен ефект, докато приходните мерки често са еднократни и не могат да догонят ръста на разходите.