Икономисти за Бюджет 2027: дефицитът и дългът държат инфлацията висока

Икономистите Михаил Кръстев, Лъчезар Богданов и Любослав Костов коментираха проекта за Бюджет 2027 в „Здравей, България“. Те дадоха различни оценки за финансовата политика на правителството. И тримата се обединиха около нуждата от по-ефективно управление на публичните средства. В разговора беше поставен и рискът от по-висока инфлация. Обсъдени бяха и нарастващите разходи за обслужване на държавния дълг.

Спорът за вноските към втория пенсионен стълб

Темата тръгна от казус с кореспонденция между правителството и Европейската комисия. Тя е свързана с обсъждана възможност част от вноските за допълнително пенсионно осигуряване да се пренасочат към държавното обществено осигуряване. По темата има и политически обвинения, включително за достоверността на документите.

Михаил Кръстев посочи, че фокусът трябва да е върху реално заложените мерки. Той подчерта, че трябва да се гледа законопроектът за бюджета. Според него дебатът следва да се върне към експертните аргументи.

Любослав Костов отбеляза, че подобна кореспонденция с Европейската комисия е обичайна част от бюджетната процедура. По думите му по-същественият въпрос е дали доходността от частните пенсионни фондове компенсира намалението на пенсията от държавното обществено осигуряване. Това важи за хората, които се осигуряват и във втория стълб.

Лъчезар Богданов заяви, че евентуално пренасочване на вноски е противоречиво. Според него то не се връзва с намерение да се привлича частен капитал за големи инфраструктурни проекти.

Какво виждат като силни и слаби страни в бюджета

Михаил Кръстев посочи като положителни сигнали ограничаването на преразпределението през бюджета до под 40% от БВП. Той открои и по-умерен ръст на възнагражденията в публичния сектор. Добави и по-реалистично планиране на приходите. Кръстев коментира, че политиката по доходите през бюджета не може трайно да повиши жизнения стандарт. Според него това зависи от икономическата активност и производителността на труда. Той допълни, че в предходни години са били залагани нереалистични приходи от ДДС.

Любослав Костов определи проектобюджета като скучен, но нужен. Той заяви, че има 840 млн. евро по-малко разходи спрямо предходната година. Според него капиталовата програма е по-реалистична. Той посочи ограничаване на разходите и по-умерена политика по доходите. В същото време добави, че увеличенията в някои сектори няма да компенсират натрупаното поскъпване.

Лъчезар Богданов изрази най-сериозни резерви. По думите му правителството планира твърде бавно намаляване на дефицита. Според него това оставя публичните финанси уязвими при влошаване на икономиката. Той предупреди, че високото потребление, бързото кредитиране и значителните бюджетни дефицити добавят инфлационен натиск. Богданов заяви, че инфлацията може да остане висока без мерки за ограничаване на дефицита и без структурни реформи.

Реформи в публичния сектор и цената на дълга

Лъчезар Богданов заяви, че са нужни структурни промени, включително оптимизиране на заетостта в публичния сектор. По негови изчисления работещите в него би трябвало да са с около 100 хиляди души по-малко. Той уточни, че не става дума само за администрацията. Според него проблемът е неефективна организация, която води до високи разходи и недостатъчно качествени услуги.

Михаил Кръстев възрази срещу механично съкращаване на служители. По думите му реформата трябва да е по-дълбока. Той посочи, че е нужно реално възнаграждаване на хората, които създават стойност. Според него в някои администрации има недостиг на квалифицирани експерти. Там, по думите му, са нужни по-високи заплати и привличане на кадри. В други структури, според Кръстев, може да има оптимизация след анализ.

Тримата коментираха и разходите за обслужване на държавния дълг. Кръстев предупреди, че проблемите с дефицита влияят върху условията, при които България заема от международните пазари. Той обясни, че при процедура по прекомерен дефицит финансирането става по-скъпо.

Лъчезар Богданов заяви, че разходите за лихви нарастват. По думите му догодина ще се платят 1,5 млрд. евро само за лихви. Той сравни това с ниво под 300 млн. евро преди четири години. Богданов предупреди, че отлагането на реформите може да увеличи допълнително тежестта.

Любослав Костов защити по-плавен подход към ограничаване на дефицита. Според него бюджетът дава по-реалистична основа за управление. Той посочи, че остават възможности за корекции между първо и второ четене в парламента. Кръстев добави, че за ограничаване на инфлацията е нужна по-голяма дисциплина на разходите. Той включи и обвързване на ръста на заплатите в публичния сектор с реалното развитие на икономиката.