Иван Василев: Спряна е 5-годишна кибератака срещу администрацията
По данни на МЕУ са източени поне 130 GB документи; подаден е сигнал до прокуратурата.
Най-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската държавна администрация е прекратена успешно, съобщи министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг. По думите му в продължение на пет години атакуващи са имали скрит достъп до държавни мрежи и са източили най-малко 130 гигабайта информация, равняваща се на над 62 милиона страници документи.
Министърът информира, че е изпратил сигнал до прокуратурата. Сигналът е за установени факти и обстоятелства относно действия и бездействия на държавни органи през този период.
Как е действал пробивът и какво е засегнато
Иван Василев посочи, че неоторизираният достъп е продължавал от 2021 г. Според него атакуващите са проникнали в инфраструктурата, чрез която институциите обменят документи и информация. След това са се придвижвали между отделните компоненти на системите и са събирали чувствителни данни, свързани с работата на държавата.
Министърът подчерта, че обект на атаките са били държавни системи за обмен на документи. По думите му проверките до момента не са установили доказателства за компрометирани лични данни на български граждани.
Откриването през август и трите етапа на реакция
Пробивът е открит през август след внедряването на новата национална система за киберсигурност, каза Василев. Той обясни, че тази система за първи път дава единна картина на случващото се в държавните мрежи. По думите му без нея активността вероятно е щяла да остане скрита за неопределен период.
След установяването на пробива е сформирана междуведомствена работна група. В нея участват Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция Разузнаване, Служба Военно разузнаване, Изпълнителна агенция Инфраструктура на електронното управление и националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност.
По данни на министъра в разследването са се включили още Информационно обслужване АД, експерти от частния сектор и международни партньори, сред които Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност.
Василев съобщи, че групата е изпълнила план в три последователни етапа, одобрен от Съвета по киберсигурност. Първо е установен пълният мащаб на компрометирането. След това засегнатата среда е изолирана, контролът върху достъпа до критичните системи е затегнат и връзката на атакуващите с използваната от тях инфраструктура е прекъсната. Накрая е изпълнена и третата фаза, която министърът определи като окончателно премахване на атакуващите от държавните системи.
Какво следва: укрепване на защитата и цифрова самоличност
Министърът заяви, че работата по укрепването на защитата продължава. Отстраняват се установени слабости и се въвежда по-строг контрол върху администраторските акаунти. По думите му националната система за киберсигурност се разширява към 28 общински и областни администрации.
Предвижда се и разработване на национална методика за оценка на зрелостта на киберсигурността в държавните институции. Василев допълни, че се финализира и Националната стратегия за киберсигурност, която според него е трябвало да бъде приета преди години.
На същия брифинг Иван Василев съобщи и за друга стъпка в дигитализацията. По думите му Министерският съвет е одобрил проект на Закон за европейската цифрова самоличност, който създава национална правна и институционална рамка за въвеждането на европейския цифров портфейл в България.
Министърът обясни, че инструментът ще позволява на гражданите сигурно да заявяват, получават, съхраняват и представят данни за самоличността си и електронни удостоверения. Целта е да отпадне нуждата едни и същи документи да се представят многократно пред различни институции и доставчици на услуги. Според Василев системата трябва да намали административната тежест и да улесни достъпа до електронни административни, обществени и частни услуги, включително при използването им в други държави от ЕС.
Правителството си поставя за цел законът да бъде приет от Народното събрание до края на годината, каза министърът. Той добави, че вече работи информационен сайт wallet.gov.bg, където гражданите могат да научат как ще работи европейският цифров портфейл и какви услуги ще предлага.