МОСВ сменя модела за депозитната система и рискува срока 2029 г.
Трети законопроект за година дава на държавата 34% и вето.
Над 1 млрд. опаковки не са събрани за рециклиране, а срокът наближава
Само през 2024 г. в България над 1 милиард опаковки за напитки не са били събрани за рециклиране, по оценка на Reloop Platform. Според същата оценка това са пластмасови, метални и стъклени опаковки. Вместо да се върнат в икономиката, те са били депонирани, изгорени или са попаднали в околната среда.
На този фон България продължава да отлага въвеждането на национална депозитна система. В рамките на една година се появяват три различни законодателни предложения с различни модели за управление. Паралелно с това времето за изпълнение на европейските цели намалява.
Регламентът на ЕС за опаковките (ЕС 2025/40) изисква до 1 януари 2029 г. да се събира разделно поне 90% от определените пластмасови бутилки и метални кенове за напитки, пуснати на пазара. В материала се посочва, че това е възможно единствено чрез депозитна система.
Как работи депозитната система за бутилки и кенове
Депозитната система добавя малка сума към цената на напитката. Тя се отчита отделно на касовата бележка. След връщане на празната опаковка в магазин или автомат потребителят получава обратно пълния депозит, без удръжки.
Зад този лесен за потребителя механизъм стои отделно събиране, обработка и рециклиране. Опаковките се отделят от смесения отпадък. Това позволява по-ефективно рециклиране на материалите.
Три проекта за година и спорът за ролята на държавата
Процесът по депозитната система в България върви на етапи, но през 2026 г. се стига до серия от нови предложения.
По данни от хронологията в материала:
- През февруари 2022 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) създава работна група с участие на бизнес, организации за оползотворяване и граждански сектор.
- През април 2024 г. МОСВ обявява, че България ще има работеща депозитна система от 2026 г.
- През октомври 2025 г. МОСВ отлага въвеждането за 2027 г. и предлага операторът да бъде държавно акционерно дружество.
- През януари 2026 г. е внесен първи проект в Народното събрание за държавна депозитна система (51-654-01-8). Срещу него се обявяват представители на бизнеса и граждански организации.
- През април 2026 г. МОСВ публикува втори проект за обществено обсъждане. Той предвижда операторът да е независимо юридическо лице с нестопанска цел, с участие на производители, вносители и търговци.
- През септември 2026 г. е публикуван трети проект за промени в Закона за управление на отпадъците. Той връща модела към значително държавно участие.
В резултат основният въпрос отново става кой и как ще управлява системата, вместо тя да премине към практическо изграждане.
Последният проект: 34% държавно участие и право на блокиране
Според проекта от септември 2026 г. операторът на депозитната система трябва да бъде акционерно дружество с 34% държавно участие. Предвижда се министърът на околната среда и водите или негов представител да участва в надзорния съвет.
Важни решения трябва да се вземат с мнозинство от 67% от капитала. За част от тях се изисква и предварително одобрение от Министерския съвет. В материала се посочва, че на практика това дава възможност държавата да блокира ключови решения, въпреки че държи малко над една трета от капитала.
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова е посочила, че държавата става гарант, а не оператор.
Паралелно с това в материала е поставен въпросът доколко акционерно дружество с държавно участие и блокиращи правомощия съответства на изискването операторът да е независимо юридическо лице с нестопанска цел, посочено във връзка с регламента (ЕС 2025/40).
TRIS, общественото обсъждане и времето до 2029 г.
На 29 септември 2026 г. новата версия на законопроекта е изпратена чрез системата TRIS на Европейската комисия. Според материала проектът не е минал предварително обществено обсъждане. По-късно МОСВ е заявило, че такова предстои.
Към средата на ноември проектът все още не е публикуван за обществено обсъждане, а междувременно тече тримесечният период за коментари от Европейската комисия и държавите членки.
Материалът посочва и практическо ограничение: организацията на национална депозитна система отнема между 14 и 24 месеца. При продължаващо забавяне въвеждането на работеща система преди 2029 г. изглежда все по-трудно.
Какво губят гражданите при всяка година забавяне
Авторът акцентира, че депозитната система е инструмент, който променя ежедневните навици на потребителите и носи преки ползи. Като най-видим ефект е посочена по-чиста среда, при по-малко препълнени контейнери и разпилени отпадъци.
Посочва се и ефект за общините. По-малко бутилки и кенове в смесения отпадък означава по-малко за транспортиране и депониране. Това според материала може да доведе до намаляване на разходите, които гражданите плащат чрез такса смет.
Депозитната система осигурява и по-чисти суровини за рециклиране. Материалите могат да се върнат обратно в икономиката. Всяка година забавяне означава пропуснати ползи от вече доказал се механизъм, посочва материалът.
Допълнителен финансов контекст в текста е, че гражданите плащат за опаковките чрез продуктова такса, чрез такса смет и чрез националната вноска към ЕС за нерециклирана пластмаса, която е над 40 млн. евро годишно.
Източникът отбелязва, че в много европейски държави депозитните системи постигат между 85% и 97% събираемост. За България ключовият въпрос остава дали системата ще започне да работи навреме, така че да покрие целта от 90% до 2029 г.