Илко Семерджиев: бюджетът за профилактика пада до 86 млн. лв.

Бюджетът за профилактика в здравеопазването продължава да намалява и през 2027 г. достига 86 млн. лв.. Това посочва бившият министър на здравеопазването Илко Семерджиев в анализ на проектобюджета за 2027 г., публикуван след като Министерството на финансите е представило проекта на Закон за държавния бюджет.

Семерджиев поставя под съмнение заявените от управляващите здравни политики и предупреждава, че при заложените параметри финансовата тежест за пациентите ще продължи да расте. По думите му числата в Консолидираната фискална програма показват разминаване между публично заявени приоритети и реално планирани разходи.

Профилактиката намалява, въпреки заявения приоритет

Според данните, които Семерджиев цитира, бюджетът за профилактика се свива последователно: 94,2 млн. лв. за 2025 г., 91,2 млн. лв. за 2026 г. и 86 млн. лв. за 2027 г..

На този фон той прави оценка, че профилактиката не е приоритет, а се превръща в обратното. Анализът му е насочен към разминаването между политически послания и заложените параметри в бюджета.

Разходите за лечение растат до 590,2 млн. лв.

Паралелно с това Семерджиев отчита увеличение на бюджета за лечение. По посочените от него числа средствата нарастват от 476,6 млн. лв. през 2025 г. до 506,6 млн. лв. през 2026 г., а за 2027 г. достигат 590,2 млн. лв..

Той припомня, че според предизборни и последващи заявки е било заявявано обратното – намаляване на бюджета за лечение за сметка на профилактиката. В анализа си Семерджиев определя това като противоречие, което подкопава заявената политика.

Делът на публичните средства спрямо БВП според него спада

В анализа си бившият здравен министър посочва тенденция за спад на публичния дял за здравеопазване спрямо БВП: от 5,5% през 2025 г. до 4,8% през 2028–2029 г.. Оттук Семерджиев извежда тезата, че здравеопазването не е приоритет на управляващите.

На тази база той прогнозира, че частните плащания в здравната система ще продължат да се увеличават и от 38,2% през 2025 г. вероятно ще преминат границата от 40% от общите здравни разходи.

Семерджиев добавя и сравнение между ръста на БВП и ръста на публичните средства за Министерството на здравеопазването за периода 2026–2029 г. По неговите изчисления БВП се увеличава общо с 43,464 млрд. лв., а публичните средства на министерството за четири години нарастват общо само със 114,7 млн. лв., като увеличенията за 2028 г. и 2029 г. са съответно 3,4 млн. лв. и 3,3 млн. лв.

В текста си Семерджиев отделя и ролята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като подчертава, че бюджетът ѝ е обвързан със законово определената 8% здравна вноска върху доходите. Той посочва, че увеличение на бюджета на НЗОК би било възможно само при промяна на размера на вноската, като дава пример с вариант за 10%, и отбелязва, че размерът ѝ не е променян от 2008 г.