Кузман Илиев предупреждава за натиск върху втория стълб

Политически сили отново обмислят пренасочване на част от вноските за втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ), за да се покрие недостигът в системата. Това заяви икономическият анализатор и лидер на партия „България може“ Кузман Илиев в предаването „Преди всички“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Той постави темата дни преди проектобюджетът за следващата година да влезе за обсъждане в Народното събрание.

Илиев свърза риска от подобни решения с комбинация от растящ дефицит, инфлация и липса на структурни реформи. По думите му това може да тласне страната към тежка политическа криза.

Дефицитът в НОИ и средствата във втория стълб

Повод за коментара са предварителни информации за възможно пренасочване на част от осигурителните вноски от частните фондове към държавното обществено осигуряване. По думите на Илиев тези информации впоследствие са били официално отречени от управляващите.

Въпреки това анализаторът заяви, че подобни „пожарни действия“ реално се обсъждат. Той аргументира тезата си с мащаба на дисбаланса: дефицитът в бюджета на НОИ достига 6,6 млрд. евро, докато в частните пенсионни фондове според него са акумулирани 17,25 млрд. евро.

Илиев подчерта, че има проблеми в частната пенсионна система, включително злоупотреби, високи такси и доходност, която не е „превъзходна“. В същото време той определи натрупаните средства като частни права на хората и предупреди, че използването им за покриване на текущи бюджетни дупки би било опасен прецедент.

Ефектът от слуховете и изборът на осигурените

В разговора по БНР беше поставен въпросът дали самите слухове, заедно с решението средствата от втория стълб да могат да се инвестират на борсата със съгласието на осигурените, няма да изплашат част от над 4 млн. българи във фондовете. Според обсъдената хипотеза това може да ги мотивира сами да прехвърлят партидите си в НОИ, което би донесло краткосрочно облекчение за бюджета.

Илиев обясни този риск като сблъсък между дългосрочния икономически интерес и краткосрочната политическа целесъобразност. Той коментира, че според него управляващите не търсят балансиран бюджет и постави темата в по-широк контекст на политики от последните години.

Данни за дефицит, инфлация и поскъпване на газа

Илиев посочи, че публичните финанси са под натиск още преди внасянето на проектобюджета. По цитирани в ефира на БНР статистически и финансови данни към края на октомври недостигът в хазната достига 5,2 млрд. евро, което е 4% от БВП, а годишната инфлация е 6,1%.

Той добави, че прогнозите сочат удвояване на разходите за обслужване на държавния дълг. По думите му в края на годината държавният дълг се очаква да бъде три пъти по-голям спрямо нивата отпреди пандемията.

На този фон икономистът коментира и рязко поскъпване на природния газ. След повишение от 4,5% през октомври, КЕВР е вдигнала цената на регулирания пазар с 32%, а на свободния пазар цената според него е нараснала повече от три пъти от началото на годината, достигайки около 100 евро за мегаватчас. Илиев свърза това с политиките в рамките на единния европейски енергиен пазар и с поетапното спиране на доставките на втечнен руски газ от 2027 г. и на тръбен газ от 2028 г.

Според експертни оценки, коментирани в предаването, въпреки обещанията, че новите цени няма да се отразят върху сметките за парно и електрическа енергия, поскъпването може да доведе до свиване на малкия и средния бизнес и косвено да натовари домакинствата през зимата.