НАТО готви план за удари дълбоко в Русия

НАТО разработва нова отбранителна стратегия, която предвижда нанасяне на удари по военни цели дълбоко в руската територия при евентуално нападение срещу държава от Алианса. Целта е не само да бъдат спрени настъпващите сили, а да бъде разрушена инфраструктурата, която позволява на Москва да води продължителни военни действия, съобщи The Wall Street Journal (WSJ).

Какви цели се разглеждат и какъв е замисълът

Според WSJ сред потенциалните цели са военни бази, логистични центрове, транспортни мрежи и предприятия, свързани с военната промишленост. Логиката е руските сили да бъдат лишени от подкрепления, боеприпаси и оборудване.

В този контекст върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич посочва, че задачата е да се прекъсне цялата система, която позволява на противника да управлява, снабдява и поддържа войските си.

Войната в Украйна пренасочва фокуса на планирането

WSJ отбелязва, че опитът от руско-украинския конфликт има ключово значение за новия подход. Ударите на Въоръжените сили на Украйна с далекобойни оръжия срещу военни и икономически обекти в Русия са показали значението на поразяването на цели далеч зад фронтовата линия.

Паралелно с това продължителните руски атаки срещу украинската инфраструктура, както и недостигът на ракети за противовъздушна отбрана, са демонстрирали ограниченията на стратегия, която разчита основно на защита срещу вражески удари. Затова военните плановици, според WSJ, поставят все по-голям акцент върху унищожаването на средствата, с които противникът води войната, вместо единствено върху прехващането на вече изстреляни ракети и дронове.

Европа и запасите от далекобойни оръжия – ключовият дефицит

За прилагането на подобна стратегия НАТО трябва значително да увеличи запасите си от високоточни ракети, реактивни системи и безпилотни апарати с голям обсег, пише WSJ.

САЩ продължават да модернизират съществуващи оръжейни системи, включително крилатите ракети Tomahawk и тактическите ракети ATACMS. Европейските съюзници също разработват нови средства за удари на големи разстояния, но според WSJ значителна част от проектите ще имат нужда от години, за да достигнат оперативна готовност.

Ограничените европейски арсенали остават сериозно предизвикателство. При продължителен конфликт количеството налични боеприпаси може да се окаже толкова важно, колкото и техническите характеристики на самите оръжия.

WSJ допълва, че според военните командири наличието на достатъчно мощни средства за удари в дълбочина би могло да има възпиращ ефект. Русия би трябвало да отчита, че евентуално нападение срещу НАТО може да постави под риск не само силите ѝ на фронта, но и военната инфраструктура във вътрешността на страната.

Наред с военните способности обаче остава и голям политически въпрос. Дори НАТО да придобие необходимите средства, не е ясно дали правителствата на държавите членки ще бъдат готови да разрешат удари по руска територия, отбелязва WSJ. Изданието посочва, че подобно решение би имало сериозни политически последици и би било свързано с опасността от разширяване на конфликта.

Според WSJ новата концепция се основава на използването на конвенционални оръжия за прекъсване на способността на противника да продължава военните действия, а не на ядрена ескалация. Основната цел е Русия да бъде убедена, че евентуална война с НАТО няма да се ограничи до бойните действия по границите на Алианса, а ще изложи на риск и инфраструктурата, от която зависи собствената ѝ военна мощ.