Лъчезар Богданов: Скъпият газ натиска бюджета за 2027 г.

Скъпият природен газ допълнително усложнява сметките за бюджета за 2027 г., който вече е планиран с висок дефицит и растящи публични разходи. Това заяви Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), при представяне на алтернативния бюджет на организацията за 2027 г.

По данни, представени от ИПИ, природният газ е поскъпнал с 200% на годишна база, а петролът – с 80%. Богданов посочи енергийните цени като външен риск за икономиката. До него постави военните конфликти, отслабването на публичните инвестиции и охлаждането на пазара на труда.

КЕВР утвърди 58,43 евро/MWh за ноември

На този фон Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена на природния газ от 58,43 евро за мегаватчас за ноември. Това е увеличение с 32,52% спрямо октомври.

В ценовия микс са включени количества по дългосрочния договор с Азербайджан, втечнен природен газ и допълнителни количества от газохранилището в Чирен.

Според Богданов по-високите енергийни разходи създават натиск върху бизнеса и върху публичните финанси.

Правителството замразява тока и парното, но не и газа

Правителството обяви, че цените на тока и парното за домакинствата няма да бъдат увеличавани до 1 юли 2027 г. Според заявеното, ефектът от поскъпването на газа ще се ограничава чрез използване на резерви от Чирен и средства от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“.

В същото време домакинствата, които се отопляват директно на природен газ, не получават аналогична защита и ще поемат по-високите цени.

Дефицитът остава ключов риск за 2027 г.

Според параметрите, изпратени от правителството до Европейската комисия, бюджетът за 2027 г. е планиран с дефицит от 4,3% от БВП. Богданов предупреди, че ако заявената оптимизация в публичния сектор не бъде реализирана, разходите ще продължат да растат. Тогава властта, по думите му, ще бъде изправена пред избор между по-голям дефицит и нови увеличения на данъците.

Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда държавните разходи да бъдат ограничени до 38% от БВП, а дългът – до 30% от БВП. Богданов настоява бюджетната политика да отчита риска от забавяне на растежа. Той определи сегашния модел като растеж на заем, който според него не може да продължи безкрайно.

Икономистът добави, че високите енергийни цени могат да променят приходите и разходите в бюджета. Според него решенията за компенсации и поддържане на регулирани цени прехвърлят част от риска към държавните фондове и бюджета.

Богданов: ДДС носи повече, но ефектът е краткосрочен

В отделен коментар по темата Богданов посочи, че субсидирането на топлофикациите би изисквало допълнителни средства. Той отбеляза и че инфлацията и високите цени на горивата и природния газ увеличават приходите в бюджета през по-високо ДДС. По оценката му това носи измамно и краткосрочно усещане за печалба за фиска.

Богданов не подкрепи и идеята за 100% компенсация за бизнеса. Според него широките компенсации без критерии са скъпа мярка и крият риск ресурсът да се разпилее без съществен ефект. Той защити подход с по-насочени мерки и с приоритет към реформи, които да водят до по-евтина енергия в дългосрочен план.