Любомир Христов поиска вноските да се върнат в НОИ

Финансистът д-р Любомир Христов заяви пред БНР, че управляващите не разбират как работи пенсионната система и Кодексът за социално осигуряване (КСО), а „либералната опозиция“ според него манипулира темата за пенсионните вноски.

Христов е представен като бивш съветник в Световната банка и бивш главен икономист на Българската народна банка (БНБ), както и като номинация на „Възраждане“ за управител на БНБ.

Искането: цялата задължителна вноска да отива в НОИ

Според Христов най-подходящата мярка в интерес на осигурените е цялата задължителна осигурителна вноска да се събира в НОИ, като се прекрати постъпването на вноски в универсалните пенсионни фондове (УПФ).

Той уточни, че не говори за решение „за запълване на бюджетни дупки“, а за промяна, която по думите му следва от резултатите на фондовете.

Като първи аргумент Христов посочи, че за 23–24 години УПФ според него са реализирали отрицателна реална доходност, като „на 100 лв. осигурителна вноска“ се губят „малко по-малко от 2 лв.“ годишно. По думите му проблемът е, че УПФ не са допълнително осигуряване, а част от задължителната система, което води до намаляване на държавната пенсия.

Данните, които Христов цитира за изплащанията от УПФ

Като втори аргумент Христов посочи изплащанията към края на юни тази година. По думите му 44 000 души получават плащане, но едва 1000 са с „истински пожизнени пенсии“ от УПФ. Останалите според него получават разсрочени плащания, като при „половината“ средствата свършват до година.

Той обобщи, че според тези резултати фондовете „не са в състояние да изплащат пенсии“.

Христов добави, че в своя публикация, озаглавена „Българската пенсионна система от 2002 и 2042“, разглежда условието пенсията от УПФ да компенсира намалението на държавната пенсия. Според него това би изисквало доходността по партидите да е „два пъти по-голяма“ от темпа на растеж на средния осигурителен доход. Като база той посочи 4,5% реален ръст на осигурителния доход за първите 20 години и минус 2% реална доходност.

„Национализация“ и бюджетен ефект според финансиста

Христов отхвърли твърденията на опозицията за „национализация“, като аргументира, че става дума за бъдещи осигурителни вноски, които се събират по закон и са публични средства „като данъците“.

Той посочи и трети аргумент срещу УПФ, свързан с рисковете и обхвата на защитата, която според него дава държавното обществено осигуряване. Сред примерите му беше, че от пенсионен фонд не се изплаща инвалидна пенсия, а по думите му има 800 000 инвалидни пенсии. Той каза и че при пенсиониране от УПФ „няма наследяване“.

По темата за публичните финанси Христов заяви, че този модел тежи на бюджета и „увеличава дефицита с 1,4% годишно“. Той даде пример с обявен 3,5% дефицит в бюджета за 2027 г. и добави, че при изваждане на тези 1,4 процентни пункта дефицитът би бил 2,1% „при същите политики и мерки“.

Христов изрази убеждение, че НОИ няма да колабира, защото пенсиите могат да се изплащат за сметка на бюджета. Като ориентир той посочи разходите като дял от БВП, като каза, че в България са 11%, а за ЕС — 12%. По думите му НОИ предвижда дефицитът на пенсионната система на ДОО да остане под 12% всяка година „до 2070 г.“.

Коментар за бюджета и рисковете за еврозоната

В коментар за представянето на проекта за бюджет за 2007 г. в УНСС Христов заяви, че това е знак, че парламентът „повече няма никакво значение“ за бюджета и че „отиват на килимчето в Брюксел“.

Той определи бюджета като „неолиберален“ и свърза това с европейската политика. Според него заявките за фискална консолидация означават „затягане на коланите“.

Христов каза още, че не очаква протести за бюджета, защото „ние сме търпелив народ“. Той насочи вниманието към Франция, като заяви, че развитието около бюджета и кредитния рейтинг на страната може да даде сигнали, които да засегнат еврозоната, и че цената би се платила „включително и ние“.