Меги Попова поиска вторият пенсионен стълб да стане избор
Гражданска инициатива внесе 3000 подписа и иска край на задължителните УПФ.
Меги Попова, участник в гражданската инициатива Не залагайте на хазарт старините ни, заявява граждански ангажирана позиция срещу задължителния характер на втория пенсионен стълб и посочва, че е взела решение да прехвърли натрупванията си към Националния осигурителен институт (НОИ). По думите ѝ инициативата е събрала около 3000 подписа, внесени в Народното събрание през септември, с две искания: да отпадне задължителното осигуряване в универсалните пенсионни фондове (УПФ) и да се забрани рисково инвестиране на пенсионни средства на фондовите пазари без изрично съгласие на осигурените.
Как работи вторият стълб и какво означава за вноските
Попова описва втория стълб като част от пенсионната реформа от 1999–2002 г., с влизане в сила на задължителното осигуряване в УПФ от 1 януари 2002 г. По представената от нея рамка това води до законодателно пренасочване на част от пенсионната вноска към частни фондове за родените след 31 декември 1959 г.
Според изложените данни делът към УПФ нараства постепенно и днес е 25,25% от общата пенсионна вноска. Попова подчертава, че вторият стълб не е автоматично „допълнителна“ пенсия, а механизъм, при който част от общата вноска се насочва към частен фонд и съответно намалява делът, който отива в НОИ.
Тя дава пример с текущото разпределение за родените от 1960 г. нататък: общата пенсионна вноска е 19,8%, от които 14,8% отиват във фонд Пенсии на НОИ, а 5% – към УПФ. По нейни изчисления това означава 74,75% към НОИ и 25,25% към частен фонд.
Дефицитът в НОИ и „преходният“ натиск върху системата
В текста се твърди, че след въвеждането на втория стълб дефицитът в НОИ започва да расте заради „двойната задача“ на държавата: да изплаща пенсиите на настоящите пенсионери и паралелно да финансира натрупването на капитал в частните фондове, тъй като част от осигуровките вече не постъпват в НОИ.
Попова разграничaва влиянието на втория стълб от отделен фактор – последващото намаляване на осигурителните ставки, включително значителни намаления през 2006 г., 2007 г. и 2009 г. Тя се позовава на анализ на Международния валутен фонд (МВФ), според който тези намаления не се самофинансират чрез очакваното повишаване на заетостта и по-добра събираемост. В резултат, по изложената теза, финансовият недостиг на държавното обществено осигуряване се компенсира с нарастващи трансфери от държавния бюджет.
Като допълнителен фактор е посочен и максималният осигурителен доход, над който не се дължат вноски, което по думите ѝ ограничава приходите. Отбелязва се и, че правилото за максимална пенсия като 40% от максималния осигурителен доход е дерогирано за периода 2021–2026 г., когато таванът се определя отделно.
Доходност, инфлация, такси и новият мултифондов модел
Попова поставя акцент върху разликата между номинална и реална доходност и ефекта на инфлацията. По данните, които цитира, за периода 30 септември 2024 – 30 септември 2026 г. среднопретеглената годишна доходност на УПФ е 4,44%, като диапазонът при отделните фондове е 2,80%–5,00%. За същия период тя посочва около 11,6% кумулативна инфлация, което според направената съпоставка води до отрицателна реална доходност за периода – приблизително минус 1,1% годишно.
В текста се подчертава и ролята на таксите в УПФ – такса върху вноските и такса за управление на активите – като изрично се отбелязва, че удръжките върху вноските се правят преди придобиването на дялове и не се виждат директно в процента доходност.
Попова отбелязва и законодателна промяна: на 5 март 2026 г. Народното събрание приема промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондов модел, влизащ в сила от 1 януари 2027 г. По описанието ѝ осигурените ще могат да избират между консервативен, балансиран и динамичен профил, а при липса на избор средствата ще се управляват според възрастта. Тя оценява това като опит за подобрение, но подчертава, че инвестирането на финансовите пазари и зависимостта от пазарната конюнктура остават.
Каква промяна предлага авторът
Като решение Попова посочва премахване на автоматичното насочване на част от задължителните вноски към частни фондове и утвърждаване на НОИ като „подразбиращ се“ модел. Според изложеното участие в частен пенсионен фонд трябва да става по желание и след изрично съгласие.
Тя подчертава и практическа възможност, която вече съществува: всеки може да прехвърли средствата си от втория стълб към НОИ чрез декларация до Националната агенция за приходите (НАП). Според авторката темата за пенсиите не е само техническа, а политическа, защото отразява как и в чий интерес е организирана държавата.