Мими Виткова: Българите доплащат 40% за лечение

Българските пациенти доплащат между 35 и 40% от собствения си джоб за медицинско обслужване. Това заяви бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в предаването „Делници“ по телевизия Евроком. По думите ѝ държавата е абдикирала от контрола върху здравната система, въпреки че бюджетите растат.

Виткова посочи, че наливането на стотици милиони евро годишно не подобрява демографските показатели. Според нея не се подобрява и реалният достъп до качествена грижа. Тя заяви, че лечебните заведения функционират като търговски дружества. По думите ѝ това води до преследване на оборот за сметка на пациентите.

Ръст на хоспитализациите при намаляващо население

Д-р Мими Виткова заяви, че въпреки намаляването на населението с около два милиона души, броят на хоспитализираните е нараснал близо два пъти спрямо периода преди въвеждането на здравноосигурителния модел. Тя свърза това с издръжката на голяма болнична мрежа. Според нея разходите за сгради, апаратура, отопление и осветление създават натиск за повече хоспитализации.

Виткова припомни, че България е била на второ място в Европа след Германия по брой болници и легла на глава от населението още през 90-те години. Въпреки това, по думите ѝ, в три или четири големи града продължават да се строят нови клиники. Тя уточни, че те са предимно частни.

Като пример за безконтролно източване на обществени средства Виткова посочи случай в Пловдив. По думите ѝ там празни болнични легла са били отчитани с фиктивни пациенти. Тя добави, че отчетите на клиника с 40 легла показват милионни обороти. Според нея това означава прием и изписване на около 30 души дневно.

Доплащане над препоръките и „нормативна празнота“

Д-р Мими Виткова сравни нивата на доплащане в България с други страни и с препоръки на институции. По думите ѝ препоръчителният праг на Световната здравна организация за пряко доплащане е около 15%. Тя посочи, че в Германия и Франция доплащането е около 10%, а средното за ЕС е 17%. На този фон, според нея, в България пациентите покриват 35–40% от разходите.

Виткова заяви, че при запитвания към Медицинския надзор за основанието на тези плащания отговорът е, че болниците са търговски дружества. По думите ѝ това позволява да събират средства за услуги, вписани в ценоразписите им.

Тя добави, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не е разписала точно какво не покриват отделните клинични пътеки. Според Виткова при сигнали НЗОК отговаря, че следи собствените си разходи, но не и парите, взети директно от гражданите.

Като резултат от тази ситуация Виткова описа случаи, при които пациенти плащат за стерилни чаршафи и престилки в операционните. Тя даде и пример от практиката си в здравноосигурителен фонд. Според нея пациент е платил над 14 300 евро (28 000 лева) за биологична аортна клапа, въпреки че касата също превежда средства по клиничната пътека.

В разговора бе засегнат и рискът от повторна употреба на изделия за еднократна употреба в големи болници. Виткова заяви, че представител на производител у нас е издал писмо, което допуска повторно ползване по изключение. По думите ѝ това създава риск пациентът да плаща за нов консуматив, без гаранция какво реално се използва.

Кадрови дефицит, достъп в селата и идеи за промени

Д-р Мими Виткова заяви, че кадровият срив и разрушаването на старата поликлинична мрежа са оставили малките населени места без реална грижа. По думите ѝ в селата работят малко общопрактикуващи лекари на пределна възраст. Тя добави, че заради липса на обществен транспорт хората често са принудени да ползват частни автомобили, за да стигнат до специалист.

Виткова направи сравнение с периода 1995–1997 г. Тя заяви, че тогава България е разполагала със санитарни самолети, оборудвани като летящи реанимобили. По думите ѝ е имало и работещи летища, които са позволявали специалисти да стигат до провинциална болница за 20 минути.

За преодоляване на недостига на кадри Виткова предложи мерки. Тя настоя за отпадане на четиригодишното обучение по здравен мениджмънт и икономика за медицинските сестри и за възстановяване на практическите професионални училища. Тя предложи и задължителни договори за студенти по медицина и специализанти по държавна поръчка да работят определени години в страната след дипломирането.

Сред идеите ѝ са и премахване на таксите и ограничителните изпити за започване на специализация. Според нея младите лекари трябва да получават достойно заплащане в регионалните болници, докато покриват модулите си в университетските центрове.

В разговора бе засегната и темата за логистиката на медикаментите. Виткова посочи връщането на около 255 милиона евро (половин милиард лева) към бюджета за лекарства на фона на дефицит в аптеките. Тя сравни ситуацията с Гърция, където според думите ѝ противогрипните ваксини са налични във всяка аптека и се поставят на място от фармацевти. Виткова добави, че у нас доставките за свободната мрежа закъсняват и ваксини се бракуват заради лошо планиране след напускането на главния държавен здравен инспектор.

Според Виткова българските фармацевти също могат да поемат имунизациите след кратка допълнителна квалификация и нормативна промяна. Тя заключи, че за решаването на трите големи дефицита – болниците, доплащането и кадрите – е нужен спешен политически дебат.