Доц. Щерьо Ножаров: Фирмите авансово плащат 90% корпоративен данък

Между 87% и 93% от целия касов ресурс по Консолидираната фискална програма отива за текущи разходи. Това са заплати, социални плащания и издръжка. Това заяви финансовият анализатор и преподавател в Университета за национално и световно стопанство доц. Щерьо Ножаров в предаването „България, Европа и светът на Фокус“ по Радио ФОКУС.

Той коментира одобрените от правителството проекти за промени в основните данъчни закони. Сред тях са правилата за корпоративното подоходно облагане, данъка върху доходите на физическите лица, ДДС, акцизите и местните данъци. По думите му новите мерки ще ударят частните инвестиции. Според него те може да върнат част от икономиката в сивия сектор.

Дефицитът расте, а разходите изпреварват приходите

Според доц. Щерьо Ножаров постоянните разходи трайно надхвърлят капацитета на приходната система. Той посочи и че България е в процедура по прекомерен дефицит по Пакта за стабилност и растеж.

Икономистът заяви, че при такива структурни деформации дефицитът остава. Това важи дори при премахване на капиталовата програма.

Той припомни данни от бюджетния план, изпратен от правителството до Брюксел. По думите му в таблица 6 на 35-а страница е записано, че без мерки дефицитът догодина би стигнал 7,3%, при 4% в момента. Ножаров добави, че събираемостта е с около 9% по-добра спрямо миналата година. Според него това не компенсира ръста на разходите. Той каза и че капиталовите разходи вече не могат да служат като буфер.

Авансови вноски: бизнесът дава „безлихвен кредит“

Като един от най-сериозните удари върху предприятията Ножаров открои промяната в авансовите вноски за корпоративния данък. Тя изисква фирмите да внасят авансово 90% от дължимия за годината налог.

Според него това означава бизнесът да кредитира правителството с нулева лихва. Той аргументира, че така фирмите ще имат по-малко средства през годината. По думите му това ограничава възможностите за частни инвестиции. Той даде примери с подмяна на амортизирано оборудване, въвеждане на технологии и наемане на по-квалифицирани кадри.

Ножаров заяви, че мярката ще свие допълнително частните инвестиции. По думите му те в момента са 17% от БВП, при нужни поне 23% за нормално развитие на икономиката. Той определи отчетения икономически растеж от 3% като имагинерен. Аргументът му е, че се дължи основно на средства от европейски фондове и изтеглени дългове. Според него реалният растеж е 0,5%.

Икономистът посочи и риск от ограничаването на пренасянето на данъчни загуби до 70% от положителния финансов резултат. По думите му това засяга предприятия с тежки загуби от инвестиции или кризите през 2020 и 2022 г. Той включи и компании, засегнати от настоящата криза в Черно море. Ножаров каза, че заради ограничения трафик по морските пътища някои фирми трупат загуби. Той посочи превозвачи на зърно и химикали, както и доставки и суровини за металургията. Според него новите данъчни рестрикции могат да доведат част от тях до фалит.

Общински налози, ваучери за храна и натиск към сивия сектор

Доц. Ножаров предупреди и за рязко поскъпване на местните налози. Той го свърза с данъчните оценки на имотите и таксата за битови отпадъци. По думите му предприятията имат големи работни площадки. Той добави, че нито една община не е готова да въведе принципа „замърсителят плаща“, въпреки изтеклите европейски срокове.

По отношение на работещите Ножаров постави под въпрос облагането на ваучерите за храна за сумите над 100 евро. Той заяви, че този инструмент е бил сред малкото работещи механизми за изсветляване на доходите. Според него облагането може да стимулира връщане към сивия сектор.

За ставките на ДДС той оцени като правилно, че правителството се въздържа от отстъпки към отделни браншове. В същото време определи като „фискални екзотики“ идеите за данък свръхпечалба, нов акциз за мощни автомобили, т.нар. данък уикенд и увеличението на глобите при превалутирането в евро с 96%. Според него това са опити за пълнене на фискални дупки чрез изкривяване на данъчното законодателство.

Ножаров свърза данъчния натиск и с разходите за администрацията. По думите му за последните пет години разходите за заплати в публичния сектор са нараснали със 114%. Той посочи ръст от 5,77 млрд. до 12,4 млрд. лева. Според него разходите за персонал вече са 10,7% от БВП, при 9,4% преди пет години. Той добави, че щатът на администрацията се е разширил с близо 15%.

Икономистът каза още, че се залага и на вдигане на минималния и максималния осигурителен доход. По думите му хазната очаква половин милиард повече приходи. Той го противопостави на липсата на реформи в категориите труд и ранното пенсиониране. Ножаров заяви, че в Европа не е останала държава с ранно пенсиониране под 60 години. Той посочи, че у нас практиката за пенсиониране на 50 години в системата на МВР и други ведомства продължава.

Накрая Ножаров подчерта, че процедурата по прекомерен дефицит по новата фискална рамка от 2024 г. е по-строга. Той даде пример, че в такава процедура е и Франция. Според него без структурни реформи в администрацията новите данъчни тежести ще изтласкат бизнеса към сивия сектор. Той добави, че това няма да донесе очакваната събираемост. По думите му няма и да извади страната от процедурата по прекомерен дефицит.