МВР и транспортното министерство обединяват контрола за по-малко ПТП

България остава сред страните с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз, показват данни на Европейската комисия. По окончателните данни за 2025 г. у нас са отчетени 71 смъртни случая на 1 милион жители, спрямо 68 на 1 милион в Румъния.

Паралелно с това, по официални данни на МВР, през първата половина на годината тежките катастрофи в България са над 3000, с 219 жертви и над 3700 ранени. Броят на загиналите е с 17% повече спрямо същия период на предходната година, сочат данните.

На този фон Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на вътрешните работи са внесли в Министерски съвет план за действие. Той предвижда технически, организационни и нормативни мерки за ограничаване на риска от тежки пътнотранспортни произшествия.

Единна национална система с четири технологични етапа

Планът залага изграждането на Единна национална система за управление на трафика, пътната безопасност и събирането на такси. Според описанието тя е разделена на четири взаимосвързани етапа.

Първият етап стъпва на тол терминали, които регистрират преминаванията и събират първични данни от електронната винетна и тол система през контролни рамки.

Вторият етап предвижда сензорна мрежа за наблюдение на трафика в реално време чрез камери, датчици и ИТС инфраструктура (интелигентни транспортни системи). В плана е включена и технология, вградена в пътя, която да сканира рискове. По републиканските пътища се планират сензори, които да измерват автоматично налягането, геометрията и износването на грайфера на гумите на тежкотоварни камиони в движение. Предвижда се и дистанционно безжично четене на електронни тахографи и сателитни GNSS данни (сателитна навигация) при преминаване през контролните рамки.

Третият етап е централна система, описана като дигитално ядро. Тя трябва да съпоставя данните за части от секундата с над пет държавни регистъра, сред които тези на МВР, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, тол системата, Агенция Митници и масиви за застраховка Гражданска отговорност.

Четвъртият етап предвижда Национален оперативен център, който да управлява процесите 24 часа в денонощието, включително автоматизирано разпознаване на заплахи и подкрепа при инциденти.

Ново разпределение на ролите: ИААТО и МВР

Ключов елемент в реформата е обединяване на управлението на тол системата, пътните камери и събирането на данни в нова структура. Предвижда се това да стане чрез Изпълнителна агенция Автомобилен транспортен оператор (ИААТО) към Министерството на транспорта и съобщенията. Министерският съвет вече е взел решение за създаването ѝ.

Планът предвижда целият физически контрол на пътя да премине в МВР, така че проверки на терен да извършва единствено министерството.

Министерството на транспорта и съобщенията аргументира, че ИААТО не следва да се разглежда като раздуване на администрацията. По тяхна позиция целта е управление на трафика чрез технологии, а не чрез фрагментиран контрол от различни звена.

В момента, по описанието в материала, функциите са разделени между няколко структури. Тол управлението в АПИ събира такси и подава сигнали за тежкотоварния трафик. Автомобилна администрация отговаря за измерване и контрол, но разполага с ограничен човешки ресурс. Паралелно има и други звена с припокриващи се задачи.

Според плана дигиталното ядро ще генерира неизтриваем електронен доказателствен запис при засичане на нарушение. След това системата трябва да изпраща таргетирана аларма и данни към мобилни устройства на пътните патрули на МВР, за да се реагира на място.

Персонал, бюджети и полигони за нови водачи до 2028 г.

В частта за организацията е заложено съкращаване на дублиращи се роли и редукция в числеността на бившето тол управление чрез освобождаване на нискоквалифициран персонал. ИААТО е планирана като компактна структура, в която да работят основно IT специалисти и ГИС анализатори.

По плана освободени ресурси се пренасочват към други звена. Посочено е, че 400 бройки отиват в МВР за контрол на пътя, а 150 се прехвърлят към Агенция Митници за мерки, свързани с Шенген.

Планът включва и изграждане на поне шест центъра за обучение на нови водачи (до две години от придобиване на книжка за категории А и В). Допълнителното обучение на сертифициран полигон се предвижда като законово задължение, в рамките на един ден и в малки групи до 10 души. Обучението е планирано в срок от 3 до 24 месеца след вземане на книжка за категории В/В1 и от 6 до 12 месеца за категория А.

В плана е записано, че при непреминаване на курса в 24-месечен срок свидетелството не се подновява от МВР, а при определени уважителни причини срокът може да се удължи с до 6 месеца.

През октомври министърът на транспорта Георги Пеев е отчел като успешен опита на община Бургас с полигони за безопасно управление. По думите му примерът ще се използва при изграждането на подобни центрове в големите градове. Хоризонтът за изграждането на полигоните, който МТС и МВР са заложили, е 2028 г.

За пълната реализация на плана се предвиждат промени в няколко закона и наредби. Посочено е, че работна група от институции подготвя детайлите по бъдещите изменения, като сред най-ранните във времето е Законът за електронното управление, планиран до третото тримесечие на 2027 г..