Цитати

Законът за храните „прави“ германското масло български продукт

Законът за храните „прави“ германското масло български продукт
Снимка: ai

Доц. Огнян Боюклиев предупреждава за пробиви в контрола и риск за сигурността

България е ликвидирала значителна част от селскостопанския си капацитет и днес разчита на вносни храни със съмнително качество. Това, според доц. д-р Огнян Боюклиев от Българската академия на науките, застрашава продоволствената сигурност и здравето на хората. Той изложи тезите си в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ тази сряда.

Агроекспертът заяви, че България в миналото е изхранвала девет милиона души и е изнасяла продукция за още 20 милиона потребители. По думите му днес страната не успява да осигури прехраната на около шест милиона граждани. Той обвърза това с липсата на адекватна държавна политика и със законови „вратички“, които според него обслужват финансови интереси.

Пестициди по границата и пробиви в контрола

Като пример за проблеми в граничния и пазарния контрол доц. Боюклиев посочи случай с 19 тона ябълки от Република Северна Македония, спрени заради опасно високо съдържание на пестициди. Той призова българските власти да сезират компетентните европейски структури в Брюксел. Аргументът му е, че Северна Македония е в процес на присъединяване към Европейския съюз и трябва да спазва строгите правила за безопасност и употреба на химикали.

Доц. Боюклиев припомни, че през март е предупреждавал за рискове и при втори кораб с аржентински слънчоглед, при който са били установени високи нива на пестициди.

Той добави, че големи овощни масиви от миналото, включително край село Тръстеник и в Пловдивска област, според него са унищожени. Като причини посочи нерегламентиран внос от трети страни и загубата на външни пазари след 2014 година.

Как вносното масло става „българско“ по закон

Ключов акцент в изказването му бяха законови разпоредби, които според него подвеждат потребителите. Доц. Боюклиев даде пример с действащия Закон за храните. По думите му, ако краве масло от Германия се купи в големи разфасовки от 50 или 2 килограма и после се разфасова на пакетчета по 250 грама, продуктът може да се третира като български.

Той заяви, че подобна логика се пренася и при месни и млечни деликатеси с традиционни наименования. Според него продукти като еленски бут и филе „Елена“ масово се произвеждат с вносно германско месо, без това да е изписано на етикета.

Агроекспертът каза още, че традиционното българско бяло саламурено сирене от овче мляко е почти изчезнало заради постепенното ликвидиране на овцевъдството. Според него на пазара се предлагат изделия със сухо мляко, млечен концентрат и палмова мазнина. За сравнение той посочи, че в Гърция 80% от пазара се държи от козе и овче мляко, като произходът и преработката са строго гарантирани.

Хлябът във веригите и субсидиите по аграрен доклад

Проблемът, според доц. Боюклиев, засяга и хляба. Той посочи, че около 75% от хляба у нас се купува от големите търговски вериги. По думите му там се използват готови замразени заготовки и хлебопекарни смеси, към които се добавя вода преди печене.

Той коментира и практика, която определи като публична тайна от три десетилетия. Според него месо с изтичащ срок на годност в големите обекти се преработва термично в кайма, кебапчета и кюфтета, след което получава нов етикет и нов срок.

По темата за държавната подкрепа доц. Боюклиев цитира официални данни от аграрния доклад на Министерството на земеделието за 2025 година. Според посочените от него числа от бюджета са отпуснати около 36,3 млн. евро за сектора на тютюна. За сравнение националната подкрепа за кози и овце е около 27,1 млн. евро, а за всички плодове и зеленчуци общо около 24 млн. евро, от които 11,2 млн. евро за зеленчукопроизводство.

В частта за политиките той разкритикува проектозакона за хранителната верига и идеята за административни тавани на наценките. Според него по-работещ подход е стимулиране на местното производство и изграждане на „къси вериги“ за производителите, като държавата превърне търговските вериги в партньор за предлагане на родна продукция.

В края на разговора беше съобщено и за инцидент в Черно море. Край Шабла дрейфува танкер с между 11 000 и 12 000 тона украинско олио, което според доц. Боюклиев е сериозна екологична опасност за крайбрежието.

Сподели