Парламентът прие 33% данък свръхпечалба за банки и телекоми

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвежда еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата на компании в определени сектори. Според внесените текстове той засяга банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. По предоставената информация единствено управляващото мнозинство е гласувало „за“, а опозицията е била „против“.

33% данък „свръхпечалба“: обхват и очаквани приходи

Данъкът ще важи само за 2027 г., а очакването е от него в хазната да постъпят 800 млн. евро, разяснява заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, цитирана в материала.

В дебата се включват и критики от опозицията. Владислав Горанов от ГЕРБ предупреждава за риск сумата да бъде прехвърлена към крайното потребление. Мартин Димитров от „Демократична България“ поставя въпрос защо енергетиката не е включена в обхвата. Константин Проданов от ПБ отговаря, че енергийните компании вече са били обложени с временна солидарна вноска върху свръхпечалбата.

Асен Василев посочва две спорни посоки в законопроекта. Едната е ограничението при приспадането на загуби, което според него удря стартиращи компании. Другата е самият 33% данък. Василев твърди, че така се отнемат средства от инвестиции.

Ваучери за храна: таванът става 200 евро, над 102,26 евро има 7% данък

С приетите промени парламентът одобрява увеличение на максималната месечна стойност на ваучерите за храна. Таванът се вдига от 102,26 евро на 200 евро. Частта над 102,26 евро ще се облага с 7% данък.

Предвидено е още максималната годишна квота за ваучери за храна да нарасне до 1,5 млрд. евро от 1 януари 2027 г.

Амортизации за ИИ и промени в ДДС: поетапен праг и е-фактури

Проектът предвижда ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Мотивът е дружествата да могат да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма, но не повече от 100%.

В отделен пакет от промени по ДДС, одобрен на второ четене, прагът за регистрация се вдига поетапно. Според плана 51 130 евро стават 60 000 евро догодина, 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г. Въвежда се и специално правило за лица, които продават нови сгради и части от тях. За тях е предвидена регистрация по ДДС преди първата облагаема доставка, независимо от общия праг.

От 1 януари 2028 г. проектът предвижда задължителни структурирани електронни фактури за определени вътрешни доставки. Планира се и отчитане на фактурите в реално време, предварително генериране на ДДС декларациите от НАП и отпадане на досегашните дневници за покупки и продажби.

Отхвърлени са предложенията за нулев данък върху реинвестираната печалба, представено от Мартин Димитров и колеги, както и за данъчни облекчения при дарения за спорт, предложени от служебния кабинет на Андрей Гюров, посочва източникът.