Планът на Тръмп за сделка с Русия разтревожи НАТО
Ген. Филип Брийдлав предупреди за „сфери на влияние“ и риск за Европа.
Предложението на американския президент Доналд Тръмп за мащабно споразумение с Русия, което да обхваща не само Украйна, но и „цяла Европа“, предизвика сериозно безпокойство сред съюзниците в НАТО. Това коментира бившият върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на алианса в Европа генерал Филип Брийдлав, според когото подобна инициатива може да обслужи дългогодишни геополитически амбиции на руския президент Владимир Путин.
Какво обяви Доналд Тръмп и какво следва
Генерал Брийдлав отправи предупреждението си в интервю за Фокс Нюз, в което коментира възможните последици от преговори между Вашингтон и Москва.
Темата стана още по-актуална, след като Тръмп заяви в четвъртък, че се подготвя голямо споразумение с Москва. По думите му то ще обхваща повече от Украйна, а дори може да включи и Европа. Тръмп направи изявлението след среща в Белия дом с руския президентски пратеник Кирил Дмитриев.
На този фон за 10 и 11 ноември в Абу Даби са планирани преговори между делегации във връзка с войната в Украйна.
Предупреждението на ген. Брийдлав за „три сфери на влияние“
Според генерал Филип Брийдлав амбициите на Владимир Путин надхвърлят значително Украйна. Той твърди, че руският президент отдавна представя пред световни лидери визия за нов международен ред. В нея светът е разделен на три основни сфери на влияние.
По думите на Брийдлав в този модел Китай би имал водеща роля в Далечния изток, Русия – в Европа, а САЩ – в Западното полукълбо. Той добавя, че Западът е разтревожен, защото подобен план засяга пряко самия него.
Генералът изрази съмнение, че евентуално споразумение между Тръмп и Путин би могло да бъде прието, ако се договори без участие на Киев, Брюксел и НАТО. Според него европейски партньори и съюзници, включително Украйна, може да не приемат резултат, договорен без тяхното участие.
Реакциите: Зеленски за „Ялта 2.0“, Рубио за европейската сигурност
Украинският президент Володимир Зеленски реагира в интервю за CNN в петък. Той заяви, че не иска „Ялта 2.0“, като направи препратка към конференцията в Ялта през февруари 1945 г. Тогава лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат следвоенното устройство на Европа, а договореностите са свързвани и с последвалото разделение на континента и установяването на съветско влияние в Източна Европа.
Позицията на Киев е, че всяко споразумение за прекратяване на войната и бъдещата архитектура на сигурност трябва да се договаря с участието на самата Украйна.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също коментира думите на Тръмп преди пътуването си до Париж за среща на Г-7. Рубио посочи, че разговорите за бъдещото устройство на Европа след края на войната вече са започнали. Той уточни, че има известен напредък по това как може да изглежда архитектурата за сигурност след конфликта, но добави, че трябва да се премине отвъд самия конфликт, за да се стигне до този етап.
Междувременно в Европа се появиха и разногласия за подхода към Москва. На 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре са провели 90-минутен телефонен разговор с Владимир Путин. Контактът е определен като необичаен на фона на войната.
Датският премиер Мете Фредериксен критикува подобни самостоятелни инициативи и настоя европейските държави да действат координирано. Ген. Брийдлав обаче защити разговорите, като аргументира, че европейски лидери имат основания да търсят директен контакт, ако се опасяват, че сигурността им може да бъде договаряна без тях.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро обяви в неделя, че Франция ще участва в предстоящите преговори в Абу Даби. По думите му европейците ще бъдат добре представени, като Франция ще участва в дискусиите, съобщава Ройтерс.
В заключение Брийдлав предупреди, че сделка, която изисква от европейските държави компромиси със собствената им сигурност, за да бъдат удовлетворени исканията на Москва, няма да бъде приемлива. Според него нито ЕС, нито НАТО, нито Украйна биха подкрепили договореност, която оставя възможност Русия да концентрира сили, да пресича граници и да се намесва във вътрешните работи на съседни държави.