Проф. Боян Дуранкев критикува Бюджет 2027: сметката ще плати „малкият човек“

Бюджет 2027 е „бюджет на пропуснатите възможности“. Това коментира икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за предаването „Нюзрум“ по Радио ФОКУС. По думите му рамката носи финансова стабилност, но без нужната амбиция и без нов двигател за растеж. Според него тежестта на заложените политики ще се усети най-силно от хората с ниски доходи.

Стабилен бюджет, но без амбиция

Проф. Дуранкев посочва като силни страни на предложената финансова рамка няколко елемента. Според него няма риск от фискален срив. Той отбелязва и че държавният дълг остава под познатия европейски праг от 60% от БВП. По думите му е предвидено и постепенно намаляване на дефицита в тригодишната бюджетна прогноза. Като плюс икономистът отчита и стабилен трудов пазар, с около 3% безработица.

Въпреки това заключението му е, че бюджетът е стабилен, но не е достатъчно амбициозен. Той поставя акцент върху липсата на стратегическа посока, която да подкрепи по-висок растеж.

Приходи, дълг и конкурентоспособност: критиките на икономиста

Според проф. Дуранкев първият голям проблем е разминаването между очакванията и реалните приходи. Той формулира това като стремеж към европейски разходи, но без европейски приходи. По думите му България не може едновременно да търси „скандинавски“ обществени услуги и да разчита на „балкански“ данъчни приходи. В този контекст той критикува отказа на управляващите от промяна на данъчното облагане, включително при свръхбогатите личности и компании. Същевременно отбелязва, че се предвижда въвеждане на облагане на „свръхпечалби“, както ги изчислява правителството.

Втората му критика е свързана с нарастващия дълг без ясна стратегия за растеж. По думите му за три години дългът ще се увеличи до над 35% от БВП. Той подчертава, че самият размер не е драматичен, тъй като остава под 60%. Проблемът според него е липсата на доказателства, че новият дълг ще задвижи прогресираща икономика. Напротив, той описва наблюдаваната картина като стагнираща.

Като най-слабо място на бюджета проф. Дуранкев посочва продължаващото „живеене над производствените възможности“. Той дава пример с търговски дефицит около 9% от БВП и трайно отрицателна текуща сметка. Изводът му е, че България продължава да купува повече, отколкото продава, и няма конкурентоспособно производство и износ.

Икономистът добавя и още един риск: според него инвестициите се свиват, което поставя под въпрос бъдещата производителност на труда. В допълнение той твърди, че държавата „става все по-малка“ в момент, когато обществото има нужда от повече инвестиции. По думите му разходите в сектор „Държавно управление“ постепенно спадат до около 38% от БВП, далеч от равнища около 50%, които той определя като добри европейски. Според него това затруднява модернизацията на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата и отбраната.

Минималната заплата и предупреждение за „гореща“ есен

Проф. Дуранкев посочва и тема, която според него профсъюзите няма да простят. Той казва, че минималната работна заплата ще продължи да расте, но не „непремерено и реално“. Според него заложената минимална заплата от 660 евро за следващата година означава отказ от новата формула, която е трябвало да доведе до около 672 евро.

Той добавя, че ако се ползват данните на Националния статистически институт, реалното увеличение на минималната заплата излиза около 4,5 евро на месец. А според сметките за малката потребителска кошница на КНСБ най-засегнати ще са хората с най-ниски доходи.

В заключение проф. Дуранкев заявява, че най-големият проблем не е дефицитът или дългът, а липсата на нов двигател на растежа. Той описва картината като икономика, която забавя темпото си, разчита прекалено на потребление и кредит, а инвестира все по-малко. Според него това е бюджет на стабилността, а не на развитието, и предупреждава, че страната я чакат „гореща есен“ и вероятно „още по-гореща зима“.