Фискалният съвет: ТЕЛК разходите стигат 4,48 млрд. евро
Докладът отчита 271 117 решения през 2025 г. и предупреждава за рискове до 2029 г.
Системата за експертна оценка на уврежданията в България се превръща във все по-значим фактор за публичните разходи. Това отчита доклад на Фискалния съвет за периода 2021–2029 г. Според анализа натискът идва от нарастващия брой решения на ТЕЛК, автоматичното увеличение на социални плащания и разширяването на кръга на получателите. Фискалният съвет предупреждава, че мащабът вече изисква системен анализ и по-ефективни механизми за контрол, прогнозиране и насочване на подкрепата.
271 117 решения на ТЕЛК през 2025 г.
През 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК, което е 11% повече спрямо предходната година, според данните в доклада. Ръстът идва основно от групите с увреждания до 50% и между 50% и 70%. В същото време делът на решенията над 90% намалява до 22,2%.
Фискалният съвет посочва и дългосрочната динамика. От около 64 хил. решения през 2021 г. броят им нараства до над 271 хил. през 2025 г. Най-рязкото ускоряване е през 2022–2023 г., включително в София и Пловдив, както и в други области.
През 2025 г. най-големи абсолютни увеличения са отчетени в Кърджали (+9175), както и в Русе и Пазарджик, според доклада. Данните поставят фокус върху нуждата от анализ на регионалните различия и практиките на експертните комисии.
4,48 млрд. евро през 2026 г. за четири основни пера
Финансовият ефект е концентриран в четири направления: инвалидни пенсии, лична помощ, месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания и помощи за деца с трайни увреждания. По оценка на Фискалния съвет сборът им нараства от 1,60 млрд. евро през 2021 г. до 3,80 млрд. евро през 2025 г.
За 2026 г. оценката достига 4,48 млрд. евро, или 3,44% от БВП. В реално изражение увеличението за периода е 1,82 пъти, според доклада.
Структурата на разходите показва доминиране на пенсионните плащания. През 2025 г. инвалидните пенсии формират около 68% от общия сбор. Личната помощ е 17%, месечната финансова подкрепа е 12%, а помощите за деца с трайни увреждания са 3%.
Фискалният съвет отчита и ръст на дела на инвалидните пенсии в общите пенсионни разходи. Той се увеличава от 15,6% до 21%.
Личната помощ расте 4,5 пъти, прогнозата стига 6,75 млрд. евро
Докладът свързва ускорението с комбинация от фактори. Сред тях са автоматичните индексации, увеличението на броя получатели и ръстът на средните размери на плащанията.
При пенсиите действа швейцарското правило, месечната финансова подкрепа е обвързана с линията на бедност, а часовата ставка за личната помощ е свързана с минималната работна заплата, отчита Фискалният съвет.
Разликите в темповете на растеж са значими. Разходите за лична помощ се увеличават 4,5 пъти между 2021 и 2025 г. Разходите за инвалидни пенсии нарастват 2,3 пъти за същия период.
Средносрочните прогнози на Фискалния съвет до 2029 г. включват три сценария. При ограничителен сборът на четирите пера достига 5,73 млрд. евро. При инерционен сценарий сумата е 6,20 млрд. евро. При висок сценарий достига 6,75 млрд. евро. Това съответства на диапазон от 3,58% до 4,22% от БВП.
В международно сравнение по методологията ESSPROS разходите по функция „Инвалидност“ в България достигат 2,22% от БВП през 2024 г., при средно 1,91% за ЕС-27, посочва докладът. От 2019 г. страната отчита най-бързия ръст в Европейския съюз.
Фискалният съвет откроява и структурни особености на модела. Сред тях е чисто медицинският характер на оценката, без достатъчно отчитане на функционалните ограничения. Докладът посочва, че едно експертно решение може да даде достъп до множество плащания, а високият дял на пожизнените решения и слабият изходящ поток ограничават възможностите за периодично преоценяване.
Според доклада личната помощ обхваща около 1,3% от населението, което е повече спрямо по-таргетирани модели като шведския.
Фискалният съвет предупреждава за рискове от плащания без бюджетен таван, индексации с темп над растежа на БВП и различия в практиките на комисиите. Сред препоръките са засилен контрол върху решенията и реалното предоставяне на услуги, единно отчитане на разходите, пилотно въвеждане на функционална оценка и наблюдаван бюджетен ориентир.
Основният извод на Фискалния съвет е, че устойчивостта на системата не може да се оценява само през размера на плащанията. Според доклада е нужно средствата да достигат до хората според действителните им потребности, без да се ограничава достъпът до подкрепа.