Иван Кръстев критикува Бюджет 2027 и минимална заплата 660 евро

Икономистът Иван Кръстев определя проекта на държавен Бюджет 2027 като продължение на познат модел на бюджетни ограничения. В интервюто си той твърди, че зад представянето на законопроекта стоят политики на рязане на разходи без ясно заявени приоритети. По думите му това напомня практики от различни управления на ГЕРБ през предходното десетилетие.

Критика към разходната рамка и приходните мерки

Кръстев посочва, че ограничението на публичните разходи до 40% от БВП, заедно с регресивната данъчна система, свива възможностите за публични инвестиции и активна социална политика. Според него това задълбочава регионалните различия и подоходните неравенства.

Той добавя, че опитите за повече приходи са насочени основно към гражданите. Като примери дава идея за акциз за автомобили над определена мощност и частично облагане на ваучерите за храна. По оценката му ефектът им за общата фискална консолидация ще бъде минимален.

Доходи, инфлация и риск от реално обедняване

Като основно предизвикателство пред управлението Кръстев изтъква инфлацията и растящите цени на стоките от първа необходимост, включително енергоносителите. Според него в проектите липсва адекватна политика по доходите.

Кръстев посочва, че предвиденото увеличение на възнагражденията в публичния сектор от 5% изостава от отчетената от НСИ инфлация от 6,1% през октомври. Той твърди, че част от заетите няма да бъдат обхванати от ръста. Сред тях посочва служители в Министерството на отбраната и Българската армия. Изводът му е, че през 2027 г. стотици хиляди в публичния сектор може реално да обеднеят.

Минималната заплата 660 евро и ефектът върху 450 000 души

По думите на Кръстев приетата от Министерския съвет и заложена в проектозакона минимална заплата е 660 евро. Той я описва като увеличение от 6,42%, при риск инфлацията в края на годината да достигне 6,6%.

Кръстев подчертава, че минималната заплата не е само счетоводен показател. Според него за над 450 000 души в България, около 15,5% от заетите, това е реалният месечен доход. Той посочва и вторичния ефект, че възнагражденията в нископлатени и трудни професии, включително в социални услуги и при лични асистенти, са нормативно обвързани с минималната заплата.

Икономистът твърди, че управляващите от „Прогресивна България“ имат избор между промяна на плоското данъчно облагане, която да засегне най-богатите, или ограничаване на доходите на хората на минимална заплата. По оценката му мнозинството е склонно да избере второто.

Пенсии, социални разходи и нерешени проблеми в системата

Кръстев отчита, че проектът запазва социалните придобивки за уязвимите групи и държи социалните разходи като дял от БВП в диапазона 16,6–16,9%, което според него остава под средното за ЕС.

Той посочва, че запазването на осъвременяването на пенсиите от 1 юли има най-голям фискален ефект. По думите му то ще компенсира натрупаната и прогнозната инфлация, но не се очаква да доведе до реално повишаване на покупателната способност.

Кръстев твърди, че над 937 000 души с минимална пенсия ще останат под нормативно определения праг на бедност. Той поставя и темата за хроничните дефицити във Фонд „Пенсии“, които по думите му през последните 18 години варират между 42% и 49%. Кръстев смята, че устойчиво решение не е възможно без преразглеждане на ролята на втория пенсионен стълб, като отбелязва, че НОИ получава с 25% по-малки приходи от осигурителни вноски, но има задължение да изплаща пенсии на 2 080 000 души. По думите му промени в тази посока не се планират в следващите три години.

Образование и култура: планирани съкращения

В края на разговора Кръстев изтъква, че за 2027 г. е предвидено намаляване на средствата за образование като дял от БВП до 3,8%. Той добавя, че за 2028 и 2029 г. се планира и номинално намаляване на бюджета на Министерството на образованието и науката. Според него бюджетът за култура се свива с 23 млн. евро, а капиталовите разходи в образованието се намаляват с 18%.

Кръстев заключава, че въпреки заявените намерения за промяна, първият бюджетен проект на „Прогресивна България“ следва модел, налаган от десни и дясноцентристки правителства. Според него ангажиментът да не се променят данъците доминира над нуждата да се ограничи ръстът на дълга и да се гарантира нормалното функциониране на ключови обществени системи.