Институтът за пътна безопасност иска проверка след смърт на АМ „Тракия“

Институтът за пътна безопасност съобщи, че разполага с информация, която според позицията му поставя тежки въпроси за управлението на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД, за контрола от страна на АПИ и за отговорността на министъра на регионалното развитие Иван Шишков. Поводът е смъртта на служител на „Автомагистрали“ при инцидент на АМ „Тракия“.

От института твърдят, че документите и обстоятелствата, с които разполагат, очертават картина на институционален хаос. Посочват и съмнения за незачитане на трудовото законодателство. Добавят и твърдения за пренебрегване на правила за безопасност при работа по автомагистрали.

Сигнали за работа по 16–18 часа без писмени заповеди

Институтът за пътна безопасност съобщи, че при него са постъпили сигнали от служители на „Автомагистрали“ ЕАД. Според тези сигнали през юли те са били изпращани на работа по 16 и 18 часа без изрични писмени заповеди.

По твърденията им са били изпращани да изпълняват задачи без ясно определени задължения. В сигналите се поставя и въпрос за правното основание за възлагането.

Институтът посочва още, че по данни на подалите сигналите, след зададени въпроси за заплащането те са били освободени от дружеството.

Като допълнително обстоятелство организацията отбелязва сигнал, че служители на „Автомагистрали“ са били изпращани да подпомагат пострадали в района на Пазарджик. Според позицията това е станало без ясна заповед за промяна на работното място.

Институтът заявява, че Инспекцията по труда е отказала да разгледа част от тези обстоятелства.

Инцидентът на АМ „Тракия“ на 13 октомври 2026 г.

Според Института за пътна безопасност на 13 октомври 2026 г. на АМ „Тракия“, при 27-ия километър в посока София, е загинал служител на „Автомагистрали“ ЕАД.

Организацията настоява, че случаят изисква незабавна проверка на организацията на работа и на действията на ръководството на дружеството. Институтът поставя въпроси кой е разпоредил изпращането на служителите на мястото и с каква писмена заповед. Пита и каква конкретна дейност са изпълнявали.

Сред поставените от института въпроси са и кой е осигурил безопасността им и дали са спазени изискванията на Наредба № 3 за временната организация и безопасността на движението при строителни и ремонтни работи.

Институтът пита и защо на мястото на инцидента е имало само един предупредителен автомобил. Поставя въпрос дали е имало обезопасителна количка и предварителна сигнализация на минимум 250 метра.

Организацията подчертава, че ако тези обстоятелства се потвърдят, няма да става дума за обикновен организационен пропуск. По позицията й това би означавало потенциално грубо нарушение на правилата за безопасност на труда и движението.

Въпроси за зимното поддържане и случай на АМ „Хемус“

В позицията си Институтът за пътна безопасност свързва темата и със зимното поддържане на АМ „Тракия“. Организацията поставя въпроса защо при отчетени отрицателни температури зимното поддържане не е било въведено своевременно. Пита и дали е следвало да има превантивна обработка на настилката.

Институтът поставя и въпроси дали е имало информация за мъгла и риск от заледяване. Според позицията това са задължения на пътноподдържащата организация. Посочва се и въпросът кой е трябвало да прави обходи, да установява опасни участъци и да уведомява ОПУ и МВР.

Като пример за системен проблем организацията дава още един случай. По данни на института на 17 октомври 2026 г. е регистриран случай с необработена пътна настилка при виадуктите на АМ „Хемус“, като и там пътноподдържащото дружество е „Автомагистрали“ ЕАД.

В частта за отговорността Институтът припомня, че министърът на регионалното развитие Иван Шишков публично е обявил, че е забранил възлагането на дейности по текущ ремонт и поддържане на пътищата. Институтът поставя въпроса защо, при това положение, служители на „Автомагистрали“ продължават да бъдат изпращани по автомагистралите и на какво правно основание.

Организацията посочва, че изпълнителният директор на „Автомагистрали“ ЕАД Николета Бачева носи пряка управленска отговорност за организацията на работата и безопасността на служителите. Институтът добавя, че АПИ като принципал възлага и контролира дейностите по поддържането на републиканската пътна мрежа, а Министерството на регионалното развитие носи политическата отговорност за системата, която управлява.