Пеканов обяви 5000 съкращения и край на индексацията в МВР

Вицепремиерът Атанас Пеканов обяви, че се предвижда съкращаване на 5000 щатни бройки в централната администрация и се прекратява досегашният механизъм за индексация на заплатите в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“. Той коментира мерките в предаването „120 минути“ по bTV, като защити предложения държавен бюджет и отговори на критики за данъчната и осигурителната тежест, дефицита и пенсионните промени.

Пеканов подчерта, че високите цени на енергията са най-сериозното препятствие пред българския бизнес. По думите му правителството работи по допълнителни мерки за подкрепа на предприятията, но без да посочва конкретни суми или срокове.

Енергията като ключов натиск върху бизнеса и инфлацията

Пеканов призна, че енергийните цени създават сериозни затруднения за предприятията и допринасят за задържането на инфлацията. Той посочи, че една от основните причини за високата инфлация са цените на природния газ.

Вицепремиерът свърза поскъпването с войната в Близкия изток. Той отправи критики и към европейския модел на ценообразуване на електроенергията. Според него сегашният модел позволява високата цена на газа да влияе върху крайната цена на тока. Това важи и когато електроенергията се произвежда от по-евтини източници.

Пеканов заяви, че природният газ в Европа е 11 пъти по-скъп от този в САЩ. Той добави, че инфлацията вероятно няма да се върне до равнище от 2% през следващата година.

Подкрепа за фирмите: оптимизация и ликвиден ресурс

По думите на Пеканов правителството търси възможности за оптимизиране на действащите програми за подпомагане на бизнеса. Той съобщи, че през седмицата министърът на енергетиката Ива Петрова е провела среща с работодателските и синдикалните организации.

На срещата са обсъдени варианти за увеличаване на интензитета и ускоряване на подкрепата. Пеканов допълни, че се работи и по възможности за използване на държавен ликвиден ресурс за подпомагане на фирмите. Конкретни параметри обаче не бяха посочени.

Пенсии, дефицит и разходи: какво защитава кабинетът

Пеканов коментира и информацията за евентуално пренасочване на средства от втория към първия пенсионен стълб. Той заяви, че подобна мярка не е обсъждана на заседания на правителството, в които е участвал, и не присъства в окончателните бюджетни документи.

Той уточни, че в рамките на комуникацията с Европейската комисия се разглеждат различни варианти за ограничаване на дефицита. Според него пенсионната система има нужда от реформи. По думите му прехвърлянето на средства между двата стълба не е правилното решение. Пеканов заяви, че доходността на частните пенсионни фондове след инфлация не е достатъчно висока, а таксите допълнително намаляват натрупванията. Той даде пример с удръжка от 3,75% върху пенсионните вноски.

Вицепремиерът потвърди, че се обсъждат възможности за привличане на частен капитал към големи инфраструктурни проекти. Сред потенциалните инвеститори са и частните пенсионни фондове. Според него моделът би имал смисъл само при гарантирани прозрачност и възвръщаемост. Разговорите са в начален етап и няма конкретни решения.

По темата за дефицита Пеканов обясни, че числата 3,5% и 4,2% са изчислени по различни методологии – на касова основа и по европейската методология. Той призна, че и двете са над 3%. Пеканов потвърди, че България е в процедура по свръхдефицит, но отхвърли твърденията, че това автоматично ще спре европейското финансиране.

5000 щатни бройки по-малко и стоп на индексацията в „Сигурност“

Като мярка за ограничаване на разходите Пеканов потвърди, че се предвижда съкращаване на 5000 щатни бройки в централната администрация. По думите му повече от половината от тези позиции са заети. Значителна част от служителите ще бъдат освободени. Други може да бъдат пенсионирани. Той не уточни разпределението по министерства.

Пеканов обяви и край на механизма за индексация на възнагражденията в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“. Той аргументира решението с ръста на разходите в предходните години. По данни, представени от него, между 2023 и 2025 г. разходите за МВР са нараснали със 76%, или с 863 млн. евро. В системата на отбраната увеличението е 62%, или около 500 млн. евро.