Пеканов защити бюджета в УНСС и предупреди за дефицит

Вицепремиерът Атанас Пеканов реагира остро на подигравките около решението проектът за макрорамката и бюджетът да бъдат представени в УНСС. Той аргументира избора с желание документът да бъде показан ясно и публично, вместо в затворена институционална среда.

Пеканов насочи вниманието към три одитни доклада на Сметната палата от началото на седмицата. По думите му те очертават структурни проблеми в публичните финанси. Той свърза тези проблеми с бюджетни решения в периода от 2020 г. до средата на 2026 г.

Какво показват одитите: разходите растат, данъците не догонват

Според извод, цитиран от Медиапул, увеличението на социалните разходи и заплатите в публичния сектор през последните шест години не може да се покрие при сегашните данъчни нива. В материала се посочва, че данъците остават приблизително около 30% от БВП като дял.

Сред конкретните данни е ръстът на разходите за персонал с 114% – от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв.. Това е увеличение с близо 13 млрд. лв.. Посочено е още, че темпът на този ръст изпреварва данъчните приходи с 25,3 процентни пункта, както и икономическия растеж.

Отбелязва се, че над 90% от увеличението през 2025 г. е съсредоточено в 11 от 45 разпоредители с бюджет. Около 60% от ръста е в сектор Отбрана и сигурност. Като фактор са посочени механизми за автоматично увеличение на възнагражденията, които превръщат разходите в постоянен ангажимент.

Данъчните решения и натискът върху осигуряването

В текста се посочва, че данъчни решения през разглеждания период са ограничавали приходите. Намалените ставки на ДДС са оценени като ефект от 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС – 1,42 млрд. лв.. Общият кумулативен ефект от анализираните мерки върху данъчно-осигурителните приходи е посочен като 44,9 млн. лв. в положителна посока.

Описан е и нарастващият натиск от държавното обществено осигуряване (ДОО). Разходите на ДОО се увеличават с 91% – от 14,28 млрд. лв. до 27,28 млрд. лв.. Приходите от осигурителни вноски покриват 54,9% от разходите при 59,9% през 2020 г. Зависимостта от държавния бюджет е описана като над 12 млрд. лв. годишно, а одитът отчита и отслабване на връзката между осигурителния принос и пенсията.

Инвестиционни програми без покритие и проблеми при АПИ

В материала се твърди, че правителствата в периода са залагали инвестиционни програми без достатъчно финансово покритие. За 2024 г. е посочено, че прогнозните разходи по националната и общинската инвестиционна програма надхвърлят с над 32% общия лимит за капиталови разходи. За 2025 г. е отбелязано, че общинската програма отново е недостатъчно обезпечена.

Като особено проблемен е посочен бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Описва се практика по отлагане на окончателното одобряване на вече извършени дейности, понякога с години, до осигуряване на бюджетни средства. Според текста това е водело до несвоевременно осчетоводяване и до оставане на реални задължения извън отчетите.

Изводът на Пеканов и заявката за бюджет 2027

В заключение е описан резултатът като траен структурен дефицит, който се задълбочава от 2,6% до 4,1% от БВП между 2020 и 2025 г.. Посочва се, че постоянните законово установени разходи растат по-бързо от устойчивите приходи, а държавният дълг се използва за покриване на текущи бюджетни нужди.

Пеканов заявява, че натрупаната „сметка“ трябва да бъде платена чрез по-висок дефицит и дълг, чрез намаляване на разходи или чрез увеличаване на данъци. Той допълва, че част от мерките зад увеличените дисбаланси са свързани и с европейски препоръки и национални политики за намаляване на бедността.

По думите му бюджет 2027, който ще бъде представен утре, предвижда мерки за фискална консолидация, както и „сериозен социален пакет“.