Петролът Brent мина 113 долара, а BP и Shell отчитат 56,3 млрд. печалба

Цената на суровия петрол Brent е преминала 113 долара за барел, като се доближава до четиригодишния връх от 116,72 долара. За месец поскъпването е 10,87%, а на годишна база достига 75,13%. В същото време пет големи петролни корпорации – ExxonMobil, Chevron, TotalEnergies, BP и Shell – са реализирали общо 56,3 млрд. долара печалба за последното тримесечие, което е повече от два пъти над резултата за същия период на миналата година.

Материалът поставя акцент върху контраста между ръста на цените и отчетените корпоративни печалби, както и върху риска това да се пренесе като натиск върху домакинствата, бизнесите и публичните финанси.

Геополитическото напрежение като фактор за „златния“ петрол

Като причина за поскъпването авторът посочва ново геополитическо напрежение и риск от военна ескалация срещу Иран, несигурност около Ормузкия проток и продължаващата война в Украйна. В текста се добавя и оценка, че Черно море все повече се превръща в рисков коридор за доставки, вместо спокойно търговско и туристическо пространство.

Пазарът има обяснения като геополитически риск, ограничено предлагане, логистика, спекулации и борсови очаквания. Поставя се и тезата, че потребителят има ограничен избор, защото енергията е базова необходимост за отопление, транспорт и снабдяване.

Петролният шок и ефектът върху цените в реалната икономика

В текста се твърди, че петролният шок не е само поскъпване на горивата, а се превръща в вид данък върху икономиката. Като канали на пренасяне са изброени суровини, химическа индустрия, торове, опаковки, транспорт и производство. Според автора, когато ефектът стигне до магазина, потребителят плаща не само за конкретния продукт, а и за веригата от фактори зад него.

Какво означава това за ЕС и за България

Материалът извежда три основни последствия за Европейския съюз и особено за България.

Първото е риск от нов инфлационен удар. Авторът аргументира, че по-скъпата енергия влиза в цените на транспорта, производството, храните и услугите, а доходите не нарастват със същата скорост.

Второто е бюджетен натиск. Според текста държавите са притиснати между необходимостта да подпомагат домакинствата и бизнеса и ограничените финансови възможности. За по-слаби икономики като България това, по изложената теза, може да означава дефицити и дълг. В постскриптума авторът добавя, че ако България е в подобен сценарий, бюджетен дефицит от около 4%–5% за 2027 г. би бил закономерен резултат.

Третото е по-голяма зависимост при уязвими доставки и застрашени стратегически маршрути. В материала това е описано като прогресивен инфлационен данък при всяка нова криза.

В заключение авторът поставя въпроса докога обществото ще поема рисковете, докато частни корпорации реализират извънредни печалби. Като предложени посоки са посочени активна държавна политика, защита на домакинствата, контрол срещу злоупотреби, справедливо облагане на извънредните печалби и ускорено развитие на сигурни и достъпни енергийни източници.