Анализ

Юрист сравни проекта на „Възраждане“ с руския закон

Юрист сравни проекта на „Възраждане“ с руския закон
Снимка: ai

Авторът твърди, че FARA в САЩ е друг модел и изисква връзка.

Партийните спорове около законопроекта на „Възраждане“ за „чуждестранните агенти“ се върнаха отново, а авторът на предоставения анализ го определя като недопустим в демократично общество. Той посочва, че разпространяваната теза, че подобна уредба съществува в САЩ, е подвеждаща, и настоява, че предлаганият български модел се доближава до руския подход, а не до американския.

Авторът прави разграничение между целта „прозрачност“ и използването на законодателството като инструмент за натиск върху гражданското общество. Според текста, повече прозрачност за чуждо влияние може да е легитимна законодателна цел, но не може да оправдае репресивни мерки срещу свобода на словото и съвестта.

Какво се посочва за Русия, Унгария и Грузия

В анализа се припомня, че през 2012 г. в Русия режимът на Владимир Путин въвежда репресивен закон за „чуждестранните агенти“. По този пример в Унгария по времето на Виктор Орбан е въведен сходен режим, който задължава НПО с чуждестранно финансиране над определен праг да се регистрират със специален статут.

Авторът отбелязва, че този унгарски закон е отменен след като Съдът на Европейския съюз през 2020 г. установява противоречие с правото на ЕС, а отмяната следва през 2021 г.

За Грузия се посочва, че през 2024 г. е приет Закон за прозрачността на чуждестранното влияние, който въвежда задължителна регистрация за НПО и определени медии, които получават над 20% от годишните си приходи от чужбина. Според текста, през 2025 г. е гласуван и отделен Закон за регистрация на чуждестранните агенти, който претендира да е по-близък до американския модел. Авторът добавя, че Венецианската комисия в становище от октомври 2025 г. препоръчва отмяна или съществена ревизия заради неясни понятия и непропорционални санкции.

Какво е FARA според автора и защо не е „руският модел“

В текста американският Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA) е описан като приет на 9 юни 1938 г., подписан от президента Франклин Делано Рузвелт, с цел да ограничи влиянието на нацистка и комунистическа пропаганда върху политиката на САЩ. Отбелязва се, че законът е променян многократно, като ключови поправки са от 1966 г. и 1995 г.

Според автора основната разлика е в обхвата. При FARA „чуждестранен агент“ е лице, което действа по нареждане, искане, под ръководството или контрола на „чужд принципал“ и извършва политически дейности от негово име или в негов интерес. Той добавя, че неполитически дейности, правни услуги, дипломати, религиозни и научни организации не попадат в обхвата.

Авторът дава пример, че големи неправителствени организации, които получават международно финансиране, не попадат в обхвата на FARA, ако не изпълняват нареждания на чуждестранен принципал.

Къде вижда риск в българския законопроект

Според анализа руският модел свързва статута „чуждестранен агент“ с финансиране от чужбина, без да е необходимо доказване на контрол или указания от „чужд принципал“. Авторът твърди, че в общи линии това предвижда и българският законопроект, което според него отваря възможност за произволни преценки на държавната власт.

Като втора ключова разлика са посочени правните последици. По текста, при FARA се предвижда публична регистрация и глоби при нерегистрация, докато руският закон включва и криминализиране с възможно наказание затвор до две години, както и широки ограничения за регистрираните лица.

В заключение авторът заявява, че българският законопроект е локална имитация на руския модел, противоречи на Конституцията и не трябва да бъде допускан до парламентарни обсъждания, защото ограничаването на права и свободи не е годен предмет за дискусия в демократична и правова държава.

Сподели