Бюджет 2027 вдига данъчните оценки и сменя такса „Смет“
От 1 януари 2027 г. идват нови сметки за имоти и отпадъци.
Две ключови промени в местните финанси влизат в сила от 1 януари 2027 г. с държавния бюджет, съобщи БГНЕС. Става дума за преизчисляване на данъчните оценки на имотите и за въвеждане на нова такса „Смет“ по принципа замърсителят плаща. Ефектът за домакинствата, според агенцията, ще е двоен: по-висок данък сгради и нов начин на изчисляване на сметта.
Какво се променя при данъчните оценки на имотите
Министерството на финансите е заложило увеличение на базисните данъчни оценки с 30% като приходна мярка в макрорамката на държавния бюджет за 2027 г., предаде БГНЕС. Промяната се въвежда чрез преходни текстове в Закона за местните данъци и такси.
Според мотивите, цитирани от БГНЕС, целта е общините да събират повече собствени приходи от основния данък сгради, за да се намали тежестта върху централния бюджет.
БГНЕС съобщава още, че в макрорамката са приети текстове, които предвиждат последващи увеличения на оценките: 35% през 2028 г. и още 35% през 2029 г. Финансовото министерство аргументира мярката с изоставане на оценките спрямо пазарните реалности и с очакване за 73,4 млн. евро допълнителни приходи за общините още през първата година.
Нова такса „Смет“ от 2027 г.: общините минават на нов модел
Държавата е поела ангажимент старият модел на такса „Смет“ да спре да действа в края на 2026 г., посочва БГНЕС. Досега таксата се е изчислявала като процент от данъчната оценка.
От 1 януари 2027 г. общините са задължени по закон да преминат към новия модел. По данни на БГНЕС кметовете и общинските съвети вече трябва да калкулират разходите си и да изготвят план-сметките за чистотата за 2027 г. по новите правила, включително варианти като такса на човек.
Агенцията подчертава, че домакинствата ще усетят едновременно ефекта от двете реформи: по-висок данък сгради заради новите оценки и нова сметка за боклука, базирана на брой живеещи хора или реално изхвърлен отпадък.
Риск от блокаж: хаос с данните и липса на интеграция
Според БГНЕС реформата за въвеждане на принципа замърсителят плаща е напът да доведе до сериозни затруднения за общините. Агенцията описва липса на техническа, софтуерна и организационна готовност, която поставя кметовете в риск да не могат да съставят бюджетите си.
БГНЕС посочва, че за да работи новият модел, е нужна интеграция между системите на ЕСГРАОН, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и службите за местни данъци. Към момента такъв дигитален мост не съществува, а от Националното сдружение на общините в Република България алармират за технически и правен вакуум.
Като пример за проблеми с администрацията БГНЕС припомня казус, при който община изпраща писмо на човек, който от над 15 години не е собственик на имот в София.
Агенцията предупреждава и за риск от срив в събираемостта, който може да удари чистотата на големите градове. Като най-ярък пример е посочена Столична община, където преминаването към таксуване по брой обитатели се сблъсква с проблема с нерегистрирани наематели и „скрити“ жители.
По данни на БГНЕС, въпреки че е записано, че новите данъчни оценки няма да важат за такса „Смет“, самите оценки могат да изстрелят нагоре данък сгради в рамките на три години и да доведат до 100% повишение до 2029 г. спрямо сегашните суми.