Костадинов отрече законът да иска министерства на латиница
Проектът допуска транслитерация под кирилица по действащия закон.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че в законопроекта за българския език няма текст, който да предвижда имената на министерствата да се изписват на латиница. По думите му твърденията в тази посока са неверни. Костадинов представи пред журналисти текстове от законопроекта и аргументира позицията си, съобщи ФОКУС.
Законопроектът, внесен от „Възраждане“, беше приет на първо четене от Народното събрание. Той предвижда задължително използване на българския книжовен език в държавната и общинската администрация, образованието, правосъдието, здравеопазването и националната сигурност. В проекта се залага и въвеждане на държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Според внесените текстове този стандарт трябва да се прилага в администрацията, образованието, печатните и електронните медии.
Какво пише в чл. 4 и къде е латиницата
Костадинов посочи, че в чл. 4, ал. 1, 2 и 3 е записано, че устните и писмените изрази, съобщенията, обозначенията и надписите в публичното пространство следва да са на български език. Той уточни, че това включва надписи върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица.
По думите му в ал. 3 се допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица, като тя трябва да е съгласно Закона за транслитерацията. Костадинов подчерта, че не става дума за автоматично изписване на български фрази на латиница. Той аргументира това с обхвата на Закона за транслитерацията. Според него той урежда предаването на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии и термини с български произход в съответната научна област.
Примерът с табелите: „Sofiya yug“, не „Sofia South“
Костадинов даде пример с пътните табели. Той посочи, че географски названия като „София юг“ и „Перник север“ трябва да се транслитерират, а не да се превеждат на английски като „Sofia South“ и „Pernik North“.
Според него изписването на подобни обозначения на английски представлява нарушение на действащия Закон за транслитерацията. Костадинов добави, че за такива нарушения са предвидени глоби от 400 до 800 лева и имуществени санкции от 2000 до 5000 лева.
Надписи на държавни сгради и ориентация на чужденци
На въпрос как чужденците ще се ориентират, ако надписите по държавните сгради са само на български език, Костадинов заяви, че в много европейски държави институционалните надписи са на съответния национален език. Той защити тезата, че надписите на чужд език по национални сгради означават двуезичие.
В края на изявлението си Костадинов обърна внимание и на английския надпис на входа на Народното събрание. Той заяви, че преводът „National Assembly“ е неточен, защото „национално“ и „народно“ не означават едно и също.
Проектът предвижда и създаване на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Според текста той ще изготвя годишен доклад и ще предлага мерки за опазването и развитието на езика. Законопроектът включва административни санкции за нарушения. Конкретните размери на глобите в самия проект не са посочени.
Костадинов заяви още, че законопроектът е отворен за предложения и промени между първо и второ четене. Той изрази очакване съдържанието му да бъде представяно коректно от медиите.