Търговските вериги взеха компенсации и запазиха „скъпия ток“ в цените

Държавата е изплатила близо 4 млрд. евро компенсации за скъп ток за бизнеса през последните четири години, с обявена цел да ограничи инфлацията и да облекчи гражданите. Паралелно с това, по официални данни цените на стоките са нараснали с над 50% за последните пет години. В този контекст авторът Стефан Джендов поставя въпроса дали част от големите търговски вериги са получили публична подкрепа, без тя да се отрази в крайните цени.

Според изложеното, вериги като Лидл и Кауфланд са работили с предварително договорени доставки на електроенергия на фиксирана цена, тоест извън ежедневните колебания на борсата, които са били основният аргумент за задействане на помощите. Въпреки това, по тезата в материала, те са получили компенсации по схемите за скъпия ток и са продължили да обясняват поскъпването на стоките с високите енергийни цени. Грубите сметки, цитирани от автора, сочат потенциално прибрани компенсации в размер на 40–50 млн. евро общо за периода 2021 г. – август 2026 г.

Фиксирани договори и логиката на компенсациите

В материала се обяснява, че по разпространена западна практика големите компании договарят електроенергия на фиксирана цена за 12 или 24 месеца. Това не гарантира по-евтин ток, а по-скоро предвидимост, защото доставчикът калкулира риск от бъдещо поскъпване.

Ключовият проблем, който авторът извежда, е следният: ако фиксираната цена вече е включена в ценовата политика и в крайните цени на стоките, а след това компанията получи компенсация, изчислена на база високи борсови нива, икономическият ефект за потребителя става неясен. Според изложената логика, компенсаторните механизми са създадени да омекотяват удара от борсовата волатилност, а не да добавят допълнителен марж на компании, които са се изолирали от нея.

Аргументът за „постоянно увеличение на цените на тока“

Като публичен говорител на веригите и техните асоциации е посочен Николай Вълканов. Според автора той последователно е обяснявал поскъпването на стоките с „постоянното увеличение на цените на тока“, докато компенсациите са се изплащали.

Авторът поставя и институционален въпрос към властта. Той е защо държавните институции не са задали директно проверимия въпрос как цените продължават да растат, след като именно чрез компенсации се е целяло задържането им. В текста се отбелязва, че в програмите и постановленията целта е била борба с инфлацията и облекчаване на гражданите. Посочва се и че не е имало формален нормативен ангажимент получателите да отразят помощите в крайните цени.

„Малък пазар“ и експанзията на веригите

Друг аргумент, приписан в материала на Николай Вълканов, е, че България е малък пазар, конкуренцията е ограничена и разходите са високи, което води до по-високи цени спрямо Западна Европа.

Авторът противопоставя на това поведението на самите вериги. Според текста те продължават да разширяват мрежите си и да отварят нови обекти, включително на централни локации в София. В материала се изреждат разходите, които всяко разрастване предполага – персонал, електроенергия, хладилно оборудване, логистика, наеми, складове и охрана. Изводът в текста е, че тези разходи произтичат от корпоративен избор и не следва да се представят като неизбежна особеност на „малкия пазар“.

Рискът потребителят да е платил два пъти

Авторът уточнява, че без вътрешни данни на компаниите не може да се твърди с абсолютна сигурност каква част от компенсациите е отишла в печалба или е изнесена като дивидент извън България. В същото време се подчертава, че експерти по тръжни процедури за доставка на електроенергия са признавали, че се купува ток на фиксирани цени.

Основната теза е, че гражданинът рискува да е платил два пъти. Първо – на касата, ако разходът за фиксираната цена е бил калкулиран в цените на стоките. И второ – чрез публичния ресурс, с който са изплатени компенсациите. Според автора проблемът не е само юридически. Той е в липсата на механизъм, който да провери дали публичните средства реално са защитили гражданите.