МФ подкрепя данък „свръхпечалба“ и за енергетиката

Министерството на финансите е готово да подкрепи включването на енергетиката в еднократния данък „свръхпечалба“, ако депутатите предложат промяна между първо и второ четене. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова при обсъждането на пакета данъчни промени за 2027 г. на първо четене в бюджетната комисия във вторник.

Петкова обясни, че секторът не е включен в законопроекта, защото се очаква общоевропейски данък за енергетиката. Тя добави, че осигуряването на средства за компенсациите за електроенергия за бизнеса в Бюджет 2027 е приоритет. Въпреки това, по думите ѝ, МФ би подкрепило добавянето на сектора, макар да не очаква особени приходи от подобна стъпка.

Кои сектори попадат в данъка и какъв приход се очаква

Според представеното при обсъждането, извънредното облагане е насочено към секторите, които са формирали 60% от свръхпечалбата. В обхвата попадат банки, застрахователи, търговските вериги за храни с оборот над 5 млн. евро, фирмите за бързи кредити и обменните бюра.

Очакваният общ приход от мярката е 800 млн. евро. По разчетите, представени от зам.-министър Петкова, се очакват 318 млн. евро от банките, 53 млн. евро от телекомите, 167 млн. евро от търговията на дребно и 261 млн. евро от търговията на едро.

Спорът за енергетиката и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“

По време на дебата Румяна Петрова от „Прогресивна България“, която е и председател на енергийната комисия, подчерта, че енергетиката е специфичен сектор. Тя посочи, че секторът прави вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, от които зависят компенсациите за тока за бизнеса. По думите ѝ е по-добре да се изчака общоевропейското облагане.

От опозицията Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че ще бъде предложена промяна между първо и второ четене за включване на енергетиката. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ също настоя частната енергетика да бъде обхваната, ако данъкът се въвежда.

„Защитната клауза“ и критиките за начина на изчисление

Людмила Петкова обясни, че в законопроекта е заложена „защитна клауза“. Според нея тя трябва да гарантира, че засегнатите браншове няма да отчетат изкуствено занижени печалби, за да избегнат облагането.

Мартин Димитров от ДБ разкритикува клаузата. По думите му тя е променена между общественото обсъждане и внесения в Народното събрание проект. Той предупреди, че така облагането може да надхвърли 100% от печалбата през 2027 г., като данък може да се дължи и при рязко по-ниска печалба или при загуба. От МФ не отрекоха, че са подсилили текста, с цел да са сигурни, че ще съберат планираните приходи.

В дебата беше поставен и въпросът дали изобщо трябва да се въвежда данък „свръхпечалба“, при положение че България е в процедура по свръхдефицит. Петкова посочи, че целта е да се съберат допълнителни приходи, без да се засягат най-производителните сектори, които имат нужда от инвестиции.

Срещу извънредното облагане се обявиха ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и ДПС. Единствено Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви подкрепа за данъка, но с позиция, че прагът за оборота на търговските вериги трябва да се повиши над предложените 5 млн. евро, като МФ е заявило готовност за дебат между първо и второ четене.

От Асоциацията на застрахователите в България поставиха въпрос защо секторът им е включен. По думите на генералния директор на асоциацията Нина Колчакова това може да нанесе репутационна вреда, при положение че секторът вероятно няма да генерира свръхпечалби.