НСИ отчете 7 пъти разлика между бедни и богати

България е на първо място в Европа по неравенство в доходите за поредна година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Според НСИ най-заможните 20% у нас получават 7 пъти по-високи доходи от най-бедните 20%.

Данните за 2025 г. показват още, че 21,2% от населението, или над 1,3 млн. души, живеят под линията на бедността. По информация на НСИ неравенството е намаляло с 0,7 пункта за година – от 38,4 през 2024 г. до 37,7 през 2025 г.

Какво показва коефициентът на Джини

Неравенството се измерва чрез коефициента на Джини, който отчита разликите между бедни и богати, а не колко бедни са хората като абсолютна стойност. По тези показатели България е с 37,7% при средно 29,2% за Европа. За сравнение, страната с най-слабо изразено неравенство е Словакия с 23 пункта.

Животът зад статистиката: доход близо до минималния

В материала е даден пример с Моника Кръстева, майка на три малки деца. Тя е с висше образование и след като остава без работа, преминава курсове и започва като помощник-възпитател в детска градина. По думите ѝ доходът ѝ е около 750 и е малко над минималната работна заплата, като уточнява, че без допълнителния курс би била на минимално възнаграждение.

Експертни изчисления, цитирани в материала, сочат, че за тричленно домакинство са нужни поне 1516 евро месечно. Посочено е и че чистият месечен доход за издръжка при един работещ вече е 842 евро.

ИПИ: липсата на средна класа задълбочава проблема

Според икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) проблемът е свързан с липсата на средна класа и с отсъствието на „междинен сегмент“ на пазара на труда. Той посочва и големите разлики в заплащането между отделни икономически дейности, като дава примери с информационните технологии, банките и застраховането.

Николов отбелязва и концентрацията на доходи около минималната заплата. По думите му около 500 000 души са на минимална заплата, а около 1 млн. души са били с доход под 1000 евро през предходната година.

Социални мерки: повече целева подкрепа и бюджетни планове

Николов коментира, че социалните мерки у нас често са „хоризонтални“ – дават по малко на всички, без да променят осезаемо доходната структура. На този фон Министерството на труда и социалната политика (МТСП) съобщава, че разработва мерки и програми за подкрепа на най-уязвимите.

По данни на МТСП за 2025 г. делът на бедните намалява от 45,4% до 21,2% след получената социална подкрепа.

Министерството посочва още, че в Бюджет 2027 се предвиждат над 300 млн. евро повече за пряка подкрепа чрез социални помощи за семействата с деца, както и още 114 млн. евро ръст на разходите за подкрепа на хората с увреждания.

Като дългосрочна цел е посочено до 2030 г. хората в риск от бедност или социално изключване у нас да намалеят с почти 800 000.