Интервю

Икономист от БАН отчете 220 допълнителни смъртни случая във въглищни общини

Икономист от БАН отчете 220 допълнителни смъртни случая във въглищни общини
Снимка: ai

Димитър Събев поставя под съмнение тезата, че преходът е главната заплаха.

Икономистът Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН отчита по-висока смъртност в три български общини, в които въглищата са моноиндустрия. В анализ, представен в интервю за News.bg, той поставя под въпрос тезата, че енергийният преход е основната заплаха за населението в тези райони.

Събев посочва, че изследването му стъпва върху собствена методология и статистически анализ. По думите му изводите съвпадат и с резултати от други съществуващи изследвания.

По-висока смъртност в Гълъбово, Раднево и Бобов дол

По данни от анализа на Събев в разглежданите въглищни общини се отчитат средно 6,8 повече смъртни случая на 1000 души годишно спрямо националното ниво. Той допълва, че това се равнява на около 220 допълнителни смъртни случая годишно.

Икономистът заявява още, че коефициентът на смъртност във въглищните общини е значително по-висок от средния за България. По думите му той е два до три пъти по-висок от средната норма за Европейския съюз. Събев свързва условията на живот в тези райони с нездравословна среда и запрашен въздух.

Заплати в топ 10, но дефицит на услуги

Събев посочва, че въглищните общини са в топ 10 по размер на заплатите в България. В същото време, според него, те остават назад в класации по образование и здравни показатели. Той отбелязва недостиг на качествени образователни и здравни услуги.

Икономистът подчертава, че обезлюдяването на тези райони е процес от десетилетия и по думите му не е причинено от Зелената сделка. Той дава пример с прогнози, според които още преди началото на енергийния преход се е очаквал над 40% спад на населението на Раднево и Гълъбово до 2050 г.

Загуби, енергиен микс и спорът за бъдещето на въглищата

По думите на Събев пазарът изтласква въглищата, а Европа преминава през различни модели на отказ от въглищна енергетика. Той твърди, че въглищата са изиграли важна роля за индустриализацията на континента и на България.

Събев заявява, че държавните Марици са на загуба, като по думите му загубите за 2025 г. са 250 млн. евро. Той казва, че въглищните централи в момента са силно губещи.

По оценката му делът на въглищата е около 40–43% от енергийния микс, като според него това се дължи и на факта, че един блок на АЕЦ Козлодуй не работи. Икономистът поставя въпроса дали това е направено умишлено, за да работят въглищните централи.

Събев защитава тезата, че въглищната енергетика не е за незабавно закриване, а за прочистване и работа при по-строги екологични изисквания. Той твърди, че в сектора има 2–3 гнили ябълки, които трябва да бъдат изрязани, и смята, че централите могат да работят още поне 10 години. По план, по думите му, закриването е предвидено до 2038 г.

Икономистът добавя, че фотоволтаиците изместват въглищата и че има алтернатива. Той отбелязва трудности при преквалификацията, но твърди, че има начини за заетост, включително чрез рекултивация. По думите му в Мариците има и раздут щат, особено в администрацията, а част от хората са в предпенсионна възраст.

Събев е категоричен, че токът от въглищните централи не е евтин и посочва като причина скъпите квоти. Той добавя, че токът от АЕЦ Козлодуй е евтин и така балансира цената. По негово мнение при държавна политика и държавен енергиен холдинг може да се стигне до понижаване на цената на тока за вътрешното потребление.

Сподели