НЗОК поема през 2027 г. лечения в чужбина с 5,68 млрд. евро бюджет

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. е планиран на 5.68 млрд. евро. Това е с близо 427 млн. евро повече спрямо 2026 г. Според проектобюджета, който Надзорният съвет на НЗОК трябва да разгледа във вторник, най-голямата промяна е прехвърляне на дейности от трансфери на Министерството на здравеопазването към финансиране със средства от здравни вноски.

По-малък трансфер от здравното министерство

През 2027 г. НЗОК ще получи трансфер от Министерството на здравеопазването от 32.7 млн. евро. За сравнение, през 2026 г. трансферът е бил 101.5 млн. евро. Намалението е предвидено заради прехвърлянето на разходи към бюджета на касата.

По проекта държавата ще продължи да превежда средства на НЗОК за:

• поставяне на ваксини;
• компенсиране на намалените потребителски такси за пенсионерите;
• лечение на здравнонеосигурени пациенти.

НЗОК поема и дейности, които досега са били финансирани по линия на закрития през 2019 г. Фонд за лечение на деца. Това включва лечение на деца и възрастни в чужбина, както и осигуряване в България на нерегистрирани лекарства и медицински изделия, които не са част от пакета на касата и се финансират по специален ред.

По това перо НЗОК планира 44.8 млн. евро за 2027 г. при 42.6 млн. евро през 2026 г.

В мотивите към законопроекта е записано, че децата и повечето възрастни, които се лекуват по този ред, са здравноосигурени. Затова се приема за логично тези услуги да бъдат включени в пакета на НЗОК. Мотивите посочват и очакване, че прякото финансиране през НЗОК ще улесни контрола, защото се прилагат единни правила по цялата процедура.

Същевременно е отбелязано, че средствата по това перо традиционно не стигат. Досега държавата е правила допълнителни трансфери. По проекта не е ясно как ще се покриват недостигите, когато разходите се поемат от касата. Като възможност е посочено това да става с ресурси от резерва, който се разпределя за други здравноосигурителни плащания. В текста е записано, че при всички положения това ще увеличи финансовия натиск върху НЗОК.

Пределни цени за нерегистрирани лекарства и контрол върху изделия

Проектобюджетът предвижда НЗОК да наложи ценови контрол върху заплащаните лекарства и медицински изделия у нас. При единен механизъм касата ще определя спецификации и пределни цени, до които ще заплаща медицински изделия и нерегистрирани лекарства, осигурявани в България.

При лечение в чужбина плащанията ще продължат да се извършват на база одобрени оферти. Очакването е новият механизъм да даде възможност за по-добро сравнение на цените, по-ефективен контрол и евентуално договаряне на отстъпки от доставчици.

В проекта е посочено, че досега е имало случаи, при които едни и същи нерегистрирани лекарства са доставяни на съществено различни цени за различни лечебни заведения.

НЗОК поема и помощните средства за хората с увреждания. За неосигурените пациенти помощните средства ще продължат да се покриват с трансфер от държавата. За всички останали разходът ще е за сметка на касата. За помощни средства през 2027 г. са планирани 26.1 млн. евро, колкото и през 2026 г.

По-строги правила за онколекарствата и ръст при болници и лекарства

Друга промяна е при заплащането на онколекарствата. Проектът предвижда среднопретеглената стойност на лекарствата за онкологични заболявания да се използва като постоянна сравнителна величина при определяне на цената, която НЗОК заплаща. В момента тя има по-ограничено приложение и служи като алтернативен ориентир при липса на действащи рамкови споразумения.

Планира се и удължаване на периода за изчисляване на среднопретеглената стойност от 6 на 18 месеца. Мотивът е, че рамковите споразумения за по-дълги периоди не дават достатъчно гъвкавост при промени в пазара и цените. Целта е да се ограничи възможността НЗОК да плаща по-високи цени при наличие на по-изгодни доставки.

По разходни пера проектът залага:

• 372 млн. евро за първична извънболнична помощ (увеличение 7.6%). От тях 3 млн. евро са за нови дейности на общопрактикуващите лекари за разширяване на профилактиката. Планира се разширяване на профилактичните прегледи за деца и младежи от 7 до 18 г., с акцент върху ранно откриване на затлъстяването и причините за него.
• 384 млн. евро за специализирана извънболнична помощ (около 9% повече). Включени са 2 млн. евро за нови профилактични дейности, с цел по-ранна диагностика и навременно лечение.
• 176.7 млн. евро за медико-диагностична дейност (ръст 5%).
• 248.6 млн. евро за дентална помощ, включително за тотални зъбни протези (увеличение 7.6%).

За болнична помощ са предвидени 2.56 млрд. евро, което е с близо 220 млн. евро повече, или 9.4% ръст. С тези средства НЗОК планира плащане за около 2.4 млн. хоспитализации по клинични пътеки и 2 млн. клинични и амбулаторни процедури. Проектът предвижда актуализиране на дейностите по клиничните пътеки и процедурите, с цел по-добро качество, достъп и оптимизиране на разходите.

В рамките на болничния бюджет са отделени 36.8 млн. евро за възнаграждения на медицински персонал в лечебни заведения в отдалечени и труднодостъпни райони или когато са единствен изпълнител в дадена община. Други 82 млн. евро са предвидени за амбулаторни процедури по диагностика и наблюдение на пациенти в болнични условия. Те трябва да се договорят с Българския лекарски съюз чрез анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2026–2028 г., като заявената цел е част от дейностите да се изведат от болничната към извънболничната помощ.

Проектът включва и средства за биомаркерна диагностика при пациенти с новооткрити онкологични заболявания. Става дума за две амбулаторни процедури в рамковия договор, включително секвениране от следващо поколение (NGS). През 2027 г. НЗОК и Българският лекарски съюз трябва да договорят условията и реда на заплащането.

За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение са планирани 1.454 млрд. евро. Това е с 120 млн. евро повече, или 9% ръст.

Резервът на НЗОК за 2027 г. е заложен на 169 млн. евро. Това представлява 3% от сумата на приходите от здравноосигурителни вноски.

В проекта е отбелязано, че въпреки заявения от правителството приоритет за профилактиката, увеличението там отново е по-малко спрямо ръста при лекарствата и болничната помощ.