Министерството на финансите пласира 10-годишни ДЦК при 4,64%

Министерството на финансите е пласирало на вътрешния пазар 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) за 100 млн. евро при доходност 4,64%. Данните са от аукцион в понеделник.

Доходността по този тип емисии се повишава спрямо предишни пласирания. През август подобна емисия е била реализирана при 4,34%, а през февруари доходността е била 3,84%.

По-скъпо финансиране за бюджета

Посочените нива очертават тенденция към по-висока цена на заемането. В материала се твърди, че това е сигнал за понижаващо се доверие към финансовата стабилност на държавата. Следствието е по-скъпо финансиране за хазната.

Текстът описва процеса като дългова спирала. При нея с нарастването на държавния дълг се увеличават и разходите за обслужването му. Това означава по-високи лихвени плащания през следващите години.

Прогнози за лихвените плащания

Според посочените очаквания, лихвените плащания за 2026 г. ще надхвърлят 1 млрд. евро. За 2027 г. се прогнозира ръст до 1,4 млрд. евро. За 2028 г. прогнозата е 2 млрд. евро разходи за лихви.

Тези суми са представени като бъдещо натоварване за бюджета при запазване на тенденцията към по-скъпи заеми.

Държавният дълг и сумата „на калпак“

По данни, цитирани в материала, при население 6 423 307 души и държавни заеми от 34,8 млрд. евро през 2025 г. се получават 5417 евро държавен дълг на човек.

Според бюджетната макрорамка държавните задължения се очаква да достигнат 37,7 млрд. евро в края на 2026 г. През 2027 г. прогнозата е 44,7 млрд. евро. През 2028 г. задълженията може да надхвърлят 50 млрд. евро.

При прогноза за 50 млрд. евро държавен дълг през 2028 г., материалът изчислява 7836 евро на човек.

В текста се посочва, че България в продължение на години е била сред страните в ЕС с най-нисък дълг. Според публикацията разхлабването на бюджетната дисциплина е довело до по-голяма нужда от финансиране чрез заеми. Това е извадило страната от челната тройка в ЕС по нисък дълг.

Източникът отбелязва и критики към сегашното управление, че не полага достатъчно усилия за излизане от описаната дългова спирала. Според тези оценки обслужването на заемите може да се превърне във все по-тежко бреме за данъкоплатците.