Шпигел: Кремъл нормализира ядрените удари като „път към победа“
От Симонян до Караганов и Медведев темата става все по-рутинна.
Русия все по-често представя идеята за ядрен удар като възможен инструмент за край на войната и връщане към „нормален живот“, пише германското издание Шпигел. Според материала това е рязък завой спрямо десетилетията, в които съветската пропаганда внушава, че ядрената война ще унищожи милиони и вероятно цялото човечество.
Шпигел припомня, че през 1985 г. Михаил Горбачов и Роналд Рейгън заявяват в Женева, че в ядрена война няма победители и тя не бива да се допуска. Принципът остава и след разпадането на СССР. През юни 2021 г. Владимир Путин и Джо Байдън потвърждават същата позиция на среща в Женева. Днес обаче, по оценката на изданието, този принцип изглежда все по-слабо действащ в Русия.
Публични сценарии: „няма ядрена зима“, но ще има срив на електрониката
Шпигел посочва, че още през октомври 2023 г. главният редактор на RT Маргарита Симонян повдига тема за термоядрен взрив на голяма височина над Сибир. Тя твърди, че не бива да има страх от катастрофа и че няма да има „ядрена зима“. Като последица Симонян посочва повреда на съвременната електроника и връщане към условия, подобни на 1993 г., без смартфони и социални мрежи.
Караганов и тезата за „печеливша“ ядрена война в Европа
Материалът проследява ролята на политическия анализатор Сергей Караганов. Шпигел отбелязва, че той някога е бил сред видните прозападни фигури в Русия и е подкрепял присъединяване на Русия към НАТО. През юни 2023 г. Караганов публикува текст с подзаглавие, че прилагането на ядрено оръжие може да спаси човечеството от глобална катастрофа.
Според Шпигел Караганов твърди, че Русия трябва да възстанови страха на Запада чрез постепенно ескалиране, включително до потенциални удари по европейски държави. В текста му се развива и тезата, че САЩ едва ли биха отговорили с ядрен контраудар, за да защитят европейски съюзници. По-късно Караганов радикализира идеята. Тази година той заявява, че ядрена война може да бъде спечелена, и не изключва превантивен удар срещу Франция или Великобритания.
Шпигел описва и дискусия в Москва през октомври, модерирана от кремълския пропагандист Дмитрий Кисельов. Сред участниците са Карин Кнайсъл, Димитри Саймс, Михаил Ковалчук и Александър Дугин. Там Караганов заявява, че Русия може да спечели ядрена война в Европа за три дни. При напомняне за принципа „няма победители“, той реагира с квалификацията „идиотизъм“, пише Шпигел.
От предупреждения към НАТО до „реалност“ в официалния език
Шпигел отбелязва, че за руски политици темата за атомната бомба все по-често е представяна като рутинна. Изданието цитира като пример публикация на Дмитрий Медведев от септември, в която той настоява, че ядреното оръжие може да бъде използвано при определени обстоятелства и че това не е заплаха, а реалност.
По-чести призиви за използване на ядрено оръжие, според Шпигел, идват и от фигури като бизнесмена Константин Малофеев и философа Александър Дугин. На Икономическия форум в Санкт Петербург през юни те представят три сценария за развитие на събитията, като „положителният“ включва употреба на ядрено оръжие, разпадане на ЕС и превземане на Киев и Одеса.
Шпигел описва и интервю на Малофеев пред британския журналист Пиърс Морган през октомври. Там Малофеев твърди, че най-голямата грешка на Владимир Путин е, че все още не е използвал ядрено оръжие. Той настоява Русия да обяви 72-часов срок, след който да нанесе удар по складове за западно оръжие в западната част на Украйна, като твърди, че за това време цивилни могат да бъдат евакуирани.
Шпигел допълва, че руските държавни медии и представители често представят риска от ядрена война като идващ „преди всичко от Запада“. Така се съчетава тезата, че ядрен удар може да донесе победа, с твърдението, че Русия няма да започне ядрена война, а само би действала в самозащита.
Изданието посочва и конкретни примери за тази линия. През февруари 2026 г. руското външно разузнаване заявява, че Великобритания и Франция тайно подготвят доставяне на ядрени оръжия или компоненти за производство в Украйна. Лондон и Париж отхвърлят обвиненията, но заявлението предизвиква вълна от публикации.
През март 2026 г. френският президент Еманюел Макрон обявява план да разшири френския ядрен арсенал и предлага концепция за съвместно европейско ядрено сдържане. В Русия инициативата е тълкувана основно като знак за растяща заплаха от НАТО, отбелязва Шпигел.
Накрая изданието дава пример и с изявление на професора от Висшата школа по икономика Тимофей Бордачов, програмен директор на клуба „Валдай“. Той заявява оптимизъм и твърди, че дори след ядрен удар Европа би нормализирала отношенията си с Русия.
Шпигел описва и разпространена логика сред част от т.нар. системни либерали в Русия. Те твърдят, че войната не спира, защото Путин не иска да я прекрати, и от това правят извода, че „по-добре ужасен край, отколкото безкраен ужас“.