Петър Младенов сваля Тодор Живков на 10 ноември

На 10 ноември 1989 г. пленумът на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) приема оставката на Тодор Живков като генерален секретар и избира Петър Младенов за негов наследник. Според описаната хронология промяната не е спонтанна, а резултат от подготвена вътрешнопартийна операция, подкрепена от Москва.

Как Москва и Горбачов разклати властта на Живков

Процесът се ускорява след март 1985 г., когато Михаил Горбачов поема ръководството на Съветския съюз. Перестройката и гласността поставят нови изисквания към държавите от Източна Европа и към техните партийни лидери.

По тази линия, описанието посочва, че Живков се опитва да се приспособи с концепции за икономическо и административно преструктуриране, включително повече самостоятелност на стопанските организации. В същото време обаче политическият модел остава непроменен.

На този фон в региона текат бързи промени. В текста са дадени примери с Полша, Унгария и Източна Германия, където натискът към стария ред става видим и масов.

Възродителният процес и нарастващият вътрешен разлом

Като ключов фактор е посочена кризата около т.нар. възродителен процес. Кампанията за насилствена смяна на имената на българските турци през 80-те години достига кулминация през 1984–1985 г. Последвалите репресии и изселването на стотици хиляди хора през лятото на 1989 г. водят до тежка международна реакция.

Текстът свързва това с удар по международния авторитет на България и допълнителни икономически сътресения. Паралелно се появяват независими граждански групи, а екологичните протести през есента на 1989 г. и активността на Екогласност са описани като първа открита политическа конфронтация с властта.

Петър Младенов, Добри Джуров и решаващите дни 8–10 ноември

Вътрешният разлом в БКП се задълбочава през октомври 1989 г. като централна фигура е посочен Петър Младенов, тогава външен министър. На 24 октомври той изпраща писмо до ЦК на БКП с критика към политиката на Живков и начина на управление, като предупреждава и за риск от международна изолация.

Според текста зад Младенов застава Андрей Луканов, описан като влиятелен представител на икономическата номенклатура с контакти в Москва. Присъединява се и министърът на отбраната генерал Добри Джуров, чиято подкрепа е представена като особено важна заради авторитета му и близките му отношения с Живков от партизанските години.

Отделно е описана и ролята на СССР чрез съветския посланик в София Виктор Шарапов, представен като ключов посредник. По разкази на участници и по-късни исторически реконструкции той предава позицията на Горбачов, че оттеглянето на Живков е желано от съветското ръководство. В същия контекст е посочено, че Москва предпочита Петър Младенов за наследник.

Хронологията в текста включва среща на 8 ноември, когато Добри Джуров и Димитър Станишев поставят ребром въпроса за оттегляне. На 9 ноември се провежда решаващо заседание на Политбюро, а на 10 ноември пленумът в резиденция „Бояна“ гласува освобождаването на Живков и избира Младенов. Според посочените архивни сведения решението е прието единодушно.

Текстът уточнява, че пленумът предлага Народното събрание да освободи Живков и като председател на Държавния съвет. Това става на 17 ноември, когато парламентът го освобождава и избира Петър Младенов за наследник.

Отделен детайл е свързан със снимката от пленума, на която Живков изглежда изненадан. В материала се твърди, че е бил подготвен и медицински екип, който да реагира при нужда, като се посочват имената на проф. Младен Григоров и проф. Герасимов, които по-късно уверяват, че Живков не е приемал лекарства преди пленума.

Новината за отстраняването е съобщена официално вечерта на 10 ноември по националната телевизия и радиото. В следващите седмици се посочват ключови събития: митингът на 18 ноември в София и създаването на Съюза на демократичните сили (СДС) на 7 декември 1989 г., като начало на политическия процес, останал в най-новата история като преход.